— Тъкмо свършвах с каталога. — Тейт добросъвестно сложи капачето на химикалката. — Ще ви помогна.
— Не, не, ние ще се оправим. — Бък измъкна ръката си от джоба, само колкото да побутне очилата на носа си, и пак я пъхна обратно. — Пък и трябва да почовъркаме това-онова по мотора. Майка ти май спомена, че си била дежурна по кухня тая вечер.
— Права е — каза с въздишка Тейт. — Аз по-добре да вървя. — Тя се изправи и пъхна тетрадката под мишницата си. — Ще се видим на вечеря.
Мъжете почти не проговориха, докато опаковаха и пренасяха находките на лодката. Предположението на Матю, че може би ще се наложи да наемат някое помещение или гараж като допълнителен склад, бе посрещнато с изсумтяване и кратко вдигане на раменете. Бък изчака да се отправят към „Морския дявол“, преди да избухне.
— Ти да не си се побъркал бе, момче?
Матю побутна леко кормилото.
— Няма нужда да ми четеш конско, Бък.
— Ако трябва да ти чета конско, за да ти стигна до мозъка, точно това смятам да направя. — Бък се изправи с плавно движение, когато Матю угаси мотора. — Толкова ли не ти стига акълът, че се забъркваш с това младо девойче?
— Не съм се забъркал с нея — каза през зъби Матю и привърза надуваемата лодка към носа на яхтата. — Не в тоя смисъл.
— Слава богу. — Бък сръчно метна първата брезентова торба на рамо и се хвана за стълбата. — Нямаш работа да си играеш игрички с Тейт, момко. Тя не е момиче за една нощ.
— Знам каква е. — Матю нарами втората торба. — И знам каква не е.
— Гледай да не го забравиш тогава. — Бък занесе брезентовата торба в кабината на щурвала и внимателно я разтвори. — Семейство Бомон са добри хора, Матю, почтени хора.
— За разлика от мен.
Изненадан от горчивината в гласа му, Бък вдигна очи.
— Никога не съм казвал, че не си добър или почтен, момко. Но ние не сме като тях. Никога не сме били. Ти може и да си мислиш, че няма нищо да се позанасяш малко с Тейт преди да продължим нататък, но момичетата като нея очакват разни неща.
Той извади цигара, запали я и присвил очи от дима, погледна племенника си.
— Сега ще ми кажеш, че смяташ да й дадеш, каквото очаква.
Матю извади една бира от кашончето и пи дълго, отмивайки част от яда, полепнал по гърлото му.
— Не, няма да ти кажа това. Но няма и да я нараня.
„Няма да искаш“ — помисли си Бък.
— Сменяй курса, момко. По улиците е пълно с женски, ако толкова те е засърбяло. — Видя как гневът запали огън в очите на Матю и спокойно издържа погледа му. — Казвам ти го, щото няма кой друг. Един мъж хване ли се с неподходяща жена, и двамата отиват по дяволите.
Полагайки усилия да запази спокойствие, Матю остави настрани преполовената бутилка.
— Като майка ми и баща ми.
— Точно така — каза Бък, но сега гласът му отново беше омекнал. — Вярно, само да се погледнат и прескачаха искри като при фойерверки. Забъркаха се преди някой от двамата да се замисли поне малко. Накрая и двамата пострадаха.
— Не мисля, че тя е пострадала особено — озъби му се Матю. — Изоставила го е, нали така? Както и мен. И така и не се върна. Никога не е погледнала назад, доколкото аз знам.
— Не можа да понесе нашия живот. Ако питаш мен, повечето жени не могат. Няма смисъл да ги виним за това.
Но Матю можеше.
— Аз не съм като баща ми. Тейт не е като майка ми. И точка.
— Ще ти кажа аз къде е точката. — Бък го погледна загрижено и ядно загаси цигарата си. — Онова момиче отсреща е тук да си направи веселото за няколко месеца. Ти си привлекателен мъж, така че е съвсем естествено да бъдеш част от приятното й прекарване. Но когато лятото свърши, тя ще се върне в колежа, ще си намери лъскава работа и лъскав съпруг. А ти ще останеш на сухо. Ако забравиш това и се възползваш от звездите в очите й, и двамата ще пострадате.
— Въобще не ти е хрумвало, че може и да съм достатъчно добър за нея, нали?
— Няма жена, за която да не си достатъчно добър — поправи го Бък. — По-добър си от повечето. Но да си подходящ за някого е друга работа.
— Казва гласът на опита.
— Може и да не знам много за жените. Но на теб ти познавам и кътните зъби. — Надявайки се да успокои бурните води, той сложи ръка върху скованото рамо на Матю. — Имаме шанс да направим големия удар, Матю. Мъжете като нас цял живот го търсят и само малцина го намират. Ние го намерихме. Остава ни само да го вземем. С твоя дял можеш да направиш много за себе си. След това ще имаш достатъчно време за жени.
— Аха. — Матю пак взе бирата си. — Фасулска работа.
— Така те искам. — Облекчен, Бък го шляпна силно по рамото. — Дай да погледнем двигателя.