Пет монети, после десет. Двайсет и повече. Дъхът й изригна в струя безумен смях. Не й достигаше въздух. Когато вдигна глава, видя Матю да й се хили насреща, очите му светеха тъмни и диви. Зад маската лицето й беше бяло като изсушени на слънцето кости.
Бяха попаднали на основния товар.
Той й махна. Като в сън, Тейт преплува до него и треперещата й ръка посегна към неговата. Пясъкът се сриваше на вадички в пробната дупка, но тя видя искрите, които изскачаха от съвършено запазената кристална чаша, видя блясъка на монетите и медальоните. И безбройните калцирани форми на различни артефакти. И почернелия ручей от пясък, който за всеки търсач означаваше река от сребро.
Зад тях се възправяше голямата купчина баласт. А отдолу ги чакаше голямата печалба — галеонът „Санта Маргерит“ и цялото му съкровище.
Ушите й бучаха, когато се наведе и ръката й се затвори върху една дебела златна верижка. Издърпа я бавно. На нея висеше тежък кръст, покрит с морски полипи. И с изумруди.
Очите й се премрежиха, когато го вдигна към Матю. С неочаквана церемониалност тя внимателно сложи верижката на врата му. Непринуденото великодушие на жеста го развълнува. Как му се искаше да я притисне до гърдите си. Вместо това само вдигна палец нагоре, затвори вентила на смукача и я последва към повърхността.
Тейт не беше в състояние да говори. Дори сега трябваше да впрегне всичките си сили само за да си поеме дъх и след това да го изпусне от дробовете си. Трепереше като лист, когато се изтегли на палубата. Нечии силни ръце я повдигнаха.
— Добре ли си, миличка? — Набразденото от тревога лице на Бък се надвеси над нея. — Рей, Рей, ела тук. Нещо става с Тейт.
— Нищо ми няма — успя да изрече тя и жадно си пое въздух.
— Стой и не мърдай. — Суетейки се като квачка, той разхлаби маската й и едва не се разтресе от облекчение, когато чу Матю да се прехвърля с дрънчене през борда. — Какво стана долу? — попита той, без да се обръща.
— Нищо особено. — Матю остави колана си да се свлече на палубата.
— Нищо особено друг път. Момичето е бяло като платно. Рей, донеси малко бренди.
Но Рей и Марла вече тичаха към тях. Гласовете им звъннаха като далечно жужене в главата на Тейт. Нечии ръце я опипваха, търсейки наранявания. Когато най-после си пое дъх, тя започна да се киска неудържимо.
— Добре съм. — Наложи се да затисне устата си с две ръце, за да удържи новия изблик от истеричен смях. — Добре съм. И двамата сме добре, нали, Матю?
— И още как — съгласи се той. — Малко вълнение, това е всичко.
— Хайде, слънчице, дай да те измъкнем от тоя костюм. — С известно раздразнение майка й стрелна поглед към Матю. — И какво по-точно беше вълнението? Тейт трепери цялата.
— Ще ви обясня. — Тейт изпръхтя иззад ръцете си. — Трябва да стана. Бихте ли ме оставили да стана?
Сълзи се затъркаляха една след друга по бузите й, докато се опитваше да овладее смеха си. Рязко отмести ръцете, които я задържаха, и се изправи със залитане. Задъхвайки се от сподавения смях, тя обърна чантичката си и с треперещи ръце свали ципа на костюма си.
Монетите се изсипаха по палубата като златен дъжд.
— Мама му стара! — изграчи Бък и седна тежко.
— Намерихме основния товар. — Тейт отметна глава и извика към слънцето: — Намерихме основния товар!
Сграбчи баща си и го завъртя в лудешки танц, после го пусна и сграбчи майка си. Залепи звучна целувка по голата глава на Бък, който продължаваше да седи на палубата и да зяпа монетите в краката си.
Гласовете им ромоняха край нея, когато тя се извъртя и се хвърли в обятията на Матю. Докато той успее да възстанови равновесието си, устата й вече се бе впила в неговата.
Ръцете му се стрелнаха към раменете й. Знаеше, че трябва да я отблъсне и да се преструва, че целувката й е резултат от моментното вълнение. Но го връхлетя поток от безпомощност и ръцете му се плъзнаха по гърба й, срещнаха се и я обгърнаха.
Така че тя бе тази, която се отдръпна; очите й все така светеха, лицето й бе порозовяло и жадно.
— Помислих, че ще припадна. Когато погледнах надолу и видях монетите, цялата ми кръв се отдръпна от главата. Единственият път, когато съм се чувствала така, бе, когато ме целуна.
— Бива ни като екип. — Той я погали по косата.
— Страхотни сме като екип. — Тя сграбчи ръката му и го затегли към Бък и Рей, които вече навличаха водолазните си костюми. — Трябваше да го видиш, татко. Матю размахваше тръбата като пръчка за откриване на вода.