С грейнало лице, тя им разказа всичко до най-дребните подробности, докато им помагаше да закрепят кислородните си бутилки. Единствено Матю забеляза, че Марла се е умълчала, а топлите й очи са засенчени от тревога.
— Ще сляза с вас да направя снимки — обяви Тейт и метна на гърба си нови кислородни бутилки. — Трябва да документираме всичко. Корицата на „Нешънъл Джеографик“ ще е наша преди да се усетим.
— Недей още да биеш барабана. — Бък седна на ръба и изплакна маската си. — Трябва да го запазим в тайна колкото се може по-дълго. — Той се огледа сякаш очакваше дузина лодки да се появят всеки момент и да щурмуват яхтата. — Открития като това са едно на милион и има мнозина, които биха дали мило и драго да се докопат до някое парче.
Тейт само се ухили.
— Изяж се от яд, Жак Кусто — каза тя и се гмурна с кълбо във водата.
— Сложи шампанското да се изстудява — извика Рей на жена си. — Довечера имаме двоен празник. Тейт си заслужи най-страхотния купон за рождения си ден. — Той отправи широка усмивка към Бък. — Готов ли си, съдружнико?
— Винаги готов, господинчо.
Спуснаха смукача и изчезнаха под водата.
Матю сипа гориво в компресора и измърмори едно „благодаря“, когато Марла му донесе висока заледена чаша с лимонада.
— Вълнуващ ден — отбеляза тя.
— Аха. Не се случва често.
— Така е. Преди двайсет години на този ден си мислех, че никога няма да съм по-щастлива. — Тя седна на един шезлонг и кривна широкополата си шапка да заслони очите си от слънцето. — Но през следващите години имах много щастливи мигове. Тейт ни е голямата радост, още от раждането си. Тя е умна, пламенна, щедра.
— И ти искаш да стоя настрана от нея — довърши той.
— Не съм сигурна. — Марла въздъхна и почука с пръст по чашата си. — Не съм сляпа, Матю. Виждам искрите, които прескачат между вас. То си е естествено. И двамата сте здрави и привлекателни, работите и живеете един до друг.
Той свали верижката с кръста от врата си и прокара палец по тревистозелените скъпоценни камъни. „Като очите на Тейт“ — помисли си Матю и остави медальона настрани.
— Нищо не се е случило.
— Оценявам факта, че ми казваш това. Но ако не съм дала на Тейт основите, които да й подскажат какви решения да вземе сама, значи съм се провалила като родител. А мисля, че не съм. — Тя се усмихна замислено. — Това обаче не ми пречи да се притеснявам. Толкова неща й предстоят. Като всяка майка, аз искам Тейт да се възползва пълноценно от възможностите, които й се предлагат. Когато им дойде времето. Това, за което те моля, е да бъдеш внимателен с нея. Ако тя е влюбена в теб…
— Не сме говорили за това — бързо каза Матю.
При други обстоятелства Марла можеше и да се усмихне на паниката в гласа му.
— Ако тя е влюбена в теб — повтори Марла, — това ще блокира всичко останало. Тейт мисли със сърцето си. О, тя си мисли, че е практична, разумна. И действително е такава. Докато не се пробудят чувствата й. Така че бъди внимателен с нея.
Сега тя наистина се усмихна и се изправи.
— Ще ти приготвя нещо за обяд. — Сложи ръка на рамото му, надигна се на пръсти и го целуна по бузата. — Попечи се на слънцето, миличък, и се порадвай на своя момент на триумф.
(обратно)Само за няколко дни морското дъно заприлича на решето. „Санта Маргерит“ щедро разкриваше тайните си. Впрягайки в работа както смукача, така и простите оръдия в лицето на лопатата за въглища и голите си ръце, екипът изкопаваше импозантното наред с посредственото. Проядена от червеите дървена купа, ослепителна златна верижка, счупени лули и лъжици, пищно инкрустиран с перли кръст. Всички те бяха изтръгнати от пясъчния трезор, в който бяха почивали повече от два века, и бяха изтеглени в кофи на слънцето.
От време на време някоя спортна яхта минаваше наблизо и поздравяваше „Приключение“. Ако се случеше Тейт да е на борда, тя се облягаше на парапета и повеждаше лек разговор с пасажерите. Нямаше начин да се прикрие мътният облак от смукача, който избиваше на повърхността. Слухът за подводните разкопки набираше сила, въпреки че те всячески се стремяха да омаловажат напредъка си. С всеки следващ ден работеха все по-бързо и упорито, притеснени от засилващата се вероятност да се появят конкуриращи ги търсачи на съкровища.
— Законното право не струва и пукната пара за някои от тия смрадливи пирати — й каза Бък, докато затваряше ципа на водолазния костюм върху изпъкналото си шкембе. — Трябва да си нащрек и да не се даваш. — Той й намигна и й подаде очилата си. — И да си потаен. Ще го изкопаем тоя товар, Тейт, ще я изпразним до дъно „Маргаритката“.