— И още как. — Тя му подаде маската. — Вече намерихме повече, отколкото някога съм си представяла.
— Почвай да си представяш по-големи работи тогава. — Той й се ухили и плю в маската си. — Полезно е човек да има в отбора си млади хора като тебе и Матю. Изглежда, че можете да работите и по двайсет часа на ден, ако се наложи. Ти си добър гмуркач, момиче. И добър ловец.
— Благодаря.
— Не познавам много жени, дето да се оправят с тия неща.
Тя вдигна високо вежди, докато Бък плакнеше маската си.
— Сериозно?
— Хич не почвай да ми разправяш за ония работи с равноправието. Просто ти посочвам един факт. Много момичета обичат да се гмуркат, ама опре ли до копане, не стават за нищо. А ти ставаш.
Тя обмисли чутото, после му се усмихна.
— Ще го приема като комплимент.
— Така и трябва. Вие сте най-добрият екип, с който съм работил. — Той се приготви да се гмурне и плесна Рей по рамото. — След стария и брат ми. Е, след като я изпразним, ще се наложи да убия тоз господинчо, разбира се. — Бък се ухили и нагласи маската на лицето си. — Смятам да го пребия до смърт със собствените му плавници.
— Взел съм ти мерника, Бък. — Рей се плъзна през ръба. — Вече съм решил, че ще те удуша със спасителния пояс. Съкровището е мое! — Той се изсмя зловещо. — Мое е, чуваш ли? Само мое. — Въртейки бясно очи, Рей захапа мундщука и се гмурна.
— По петите ти съм, господинчо. Ще го намушкам с лопатата за въглища — обеща Бък и се пльосна във водата.
— Тия двамата не са добре — реши Тейт. — Държат се като момченца, избягали от училище. — Тя се обърна към Матю и се ухили. — Никога не съм виждала татко толкова весел.
— И Бък не се отпуска така, освен ако не е погълнал четвъртинка уиски.
— Не е само заради съкровището. — Тя протегна ръка, приканвайки го да дойде при нея до парапета.
— Така изглежда. — Загледан към хоризонта, Матю преплете пръстите си с нейните. — Но и то помага.
Тя сведе глава на рамото му и се засмя.
— Не пречи. Но и без него щяха да се залепят един за друг. Както и ние. — Тя обърна глава и плъзна устни по брадичката му. — Щяхме да се намерим, Матю. Така ни е било писано.
— Както ни е било писано да намерим „Санта Маргерит“.
— Не. — Тя се завъртя и се намести в прегръдката му. — Ето така.
Устните й бяха топли и меки. Неустоими. Той чувстваше как потъва в тях, бавно, в безтегловност, докато не се потопи изцяло в изкушението, което Тейт олицетворяваше. Тя сякаш го обгръщаше отвсякъде, вкус и аромат така единствени по рода си, че би ги разпознал, би разпознал нея, дори ако беше сляп, глух и ням.
Никоя друга жена не бе успявала да го разтрепери така, да върже на хлъзгави възли душата му само с една своя целувка. Искаше я толкова отчаяно, че изпадаше в ужас.
И когато тя се отдръпна със замечтани очи и усмихнати устни, той разбра, че нуждата, отчаянието и ужаса му са известни само на него.
— Какво има? — Тейт постави ръка на бузата му. — Изглеждаш толкова сериозен.
— Не. Няма нищо. — „Стегни се, Ласитър. Тя не е готова за онова, което се мъти в главата ти.“ Той се усмихна с усилие. — Просто си мислех, че е твърде жалко.
— Кое?
— Че след като Бък се погрижи за Рей, аз ще трябва да се отърва от тебе.
— О! — Подхващайки закачката, тя килна глава. — И как точно смяташ да го направиш?
— Мисля просто да те удуша. — Той обхвана гърлото й с ръка. — После ще те хвърля през борда. Обаче ще пощадим Марла. Ще я оковем до печката. Един мъж трябва да се храни.
— Много практично си го измислил. Естествено, планът ти ще заработи само ако аз не те докопам първа. — Тя смръщи престорено вежди, заби пръсти в ребрата му и започна да го гъделичка.
От смях коленете му се подгънаха безпомощно. Понечи да я сграбчи, но тя вече се бе изскубнала. Докато си поеме отново дъх, Тейт беше отдясно на палубната каюта.
— Ще играем грубо, така ли?
Той хукна по левия борд да й пресече пътя. Почти бе стигнал до носа, когато видя Тейт. И кофата. Преди да успее да се наведе, тя лисна студената морска вода. Докато той кашляше, мокър до кости, Тейт изчакваше на позиция. Но когато започна да мига със зачервени от солената вода очи, тя прецени изражението им и с вик предприе пълно отстъпление.
Единствената й грешка бе, че захвърли кофата.
Марла излезе от палубната каюта, където бе почиствала монети, и налетя право на Тейт.
— Мили боже! Война ли има?
— Мамо! — Замаяна от смях, Тейт се сви зад майка си, точно когато Матю се показа иззад каютата, въоръжен с пълна кофа вода.
— По-добре стой настрана, Марла. Защото ще хвърчи перушина.
Задъхвайки се от смях, Тейт обви ръце около кръста на майка си, безскрупулно използвайки я за щит.