Димитър Цолов
Проклятието на Белиал
Колекция ДРАКУС е логическо продължение на едноименното списание за фантастика, фентъзи, крими и разкази на ужаса. Конкурсите, които организираме, и произведенията, които получаваме, ни убедиха, че сред българските автори на остросюжетна литература има такива, които искаме да срещнем с читателите, че произведенията им заслужават да заемат място в колекциите на любителите на хубавата книга.
Колекция ДРАКУС ще даде възможност да публикуваме по-обемни творби като повести, новели и романи, както и цели сборници с разкази.
„Проклятието на Белиал“ е продължение на „Клиника в средата на нощта“, излязла под № 1 в Колекция „Дракус“. Книгата може да се чете самостоятелно, но прилагаме кратко резюме и списък на героите в историята.
Кървавите събития в „Клиника в средата на нощта“ се завъртат около намирането на артефакт, от иманяри в Полис Кръстовище, за който се подозира, че е единият от двата кучешки зъба на Белиал архивампирът, родоначалник на вампирската раса. Водачът им в Полис Кръстовище Гай Гришнак се опитва да скрие находката чрез убийството на всички свидетели, защото отдавна се знае, че другият Зъб е притежание на основния му конкурент за Главен водач на вампирите в Многополисната Общност Калигулас Нергал от Полис Паралел, а онзи, който събере двата Зъба на едно място, ще добие неимоверна мощ. Върколакът Дориан, случайно разбрал за иманярското откритие от дъщерята на Гришнак Нерония, с която има любовна връзка — се оказва в смъртна опасност. Ранен от сребърен куршум, попада в Клиниката на д-р Кимерия и…
Д-р Арчибалд Кимерия / Ангел Китанов — хирург в Клиниката за митологични създания в Полис Кръстовище, в миналото членувал в бандата на Кукерите, с основно седалище в Полис Паралел, издигнал се в йерархията до Талисман на главатаря на бандата Григо.
Дан — (няма отношение към действието в „Проклятието на Белиал“) впиянченият иконом на проф. Костелиан.
Д-р Робърт Дойл — (няма отношение към действието в „Проклятието на Белиал“) анестезиолог, колега и приятел на д-р Кимерия, заедно с него, по време на нощно дежурство, спасява живота на простреляния със сребърен куршум върколак Дориан.
Д-р Хауърд Хенри — (няма отношение към действието в „Проклятието на Белиал“) — интернист, опитва се да оскверни Убежище, извършвайки покушение срещу ранения върколак Дориан в интензивния сектор на болницата.
Проф. Херберт Костелиан — основател на КМС — Полис Кръстовище, преподавател по сравнителна анатомия на митологичните създания, ментор и приятел на д-р Кимерия, един от малкото запознати с престъпното му минало.
Шели — самодива, танцьор-нестинар в нощен клуб, омъжена за д-р Кимерия, отвлечена от вампира Йеронимус по заповед на Гай Гришнак, с цел да принудят съпруга ѝ да убие ранения върколак Дориан.
Гай Гришнак — водач на вампирите в Полис Кръстовище, наредил неуспешното покушение срещу върколака Дориан и последвалото отвличане на Шели.
Йеронимус — (няма отношение към действието в „Проклятието на Белиал“) съветник и дясна ръка на Гай Гришнак, прекия извършител на отвличането.
Калигулас Нергал — водач на вампирите в Полис Паралел, основен конкурент на Гай Гришнак за Главен водач на всички вампири в Многополисната общност.
Нерония — дъщеря на Гай Гришнак, любовница на върколака Дориан.
Рутгер — водач на върколаците в Полис Кръстовище.
Дориан — охранител на Рутгер, любовник на вампирката Нерония.
Тания — таксиметров шофьор, сестра на Дориан.
Григо — водач на Главния клон на бандата в Полис Паралел.
Кара Танас — водач на клона в Полис Кръстовище.
Господин Ренето — мистериозен пришълец от Изток, телохранител на Григо, личен учител на Ангел Китанов.
Първа част
Аз се родих от Злоба, за да посея Страх. Тихо оставих в Гроба всичко, което бях…
Глава I
Молбата на един мъртвец
1
Двете крила на остъклената врата се плъзнаха встрани и затракаха със звук, наподобяващ този, който издава опашката на гърмяща змия. Може би нещо в механизма им беше на път да се повреди, но не разсъждавах дълго върху това, защото вниманието ми бе привлечено от появилата се между тях жена.
Въпреки нощницата и висящите от ръцете и прозрачни маркучета тя заслиза с уверени крачки по стълбите на портала. Лъчите от издигащото се утринно слънце пробиха короните на дърветата в болничния парк и превърнаха тъмнорусата и къдрава коса в раздухана жарава. Красотата ѝ ме накара да замижа. Със свито сърце зачаках мехурите от острото изгаряне да разцъфнат върху откритите части на тялото и, но нищо подобно не се случи.