Върколакът тръсна глава, сякаш отказваше да приеме думите ми или пък искаше да подреди някакви свои мисли, после остави чашата си в една от вдлъбнатините на дървената маса и скръсти ръце, пронизвайки ме с пъстри очи.
— Нека говорим направо, доктор Кимерия. Към настоящия момент в Паралел съществува примирие между организациите. Крехко примирие, държа да уточня. Последното, от което се нуждаем, е улиците да бъдат залети с кръв заради поредната бандитска война. За съжаление, в случая без кръв няма да мине. Когато лъвът умре, хиените се хвърлят от всички страни, за да го разкъсат, а най-добре е, ако трупът му е още топъл. Тогава хапките са изключително апетитни. Стрелбата от тази сутрин го потвърди — хиените вече са скочили.
Изведнъж млъкна — в гласа му се бяха прокраднали дрезгави нотки. Пресегна се към бутилката с вино, за да си налее отново. После обслужи и мен.
Заредиха се поредните минути на мълчаливо съзерцание.
След още няколко глътки тъпото туптене в слепоочията ми бе размито от усещане за приятна отмала. Имах чувството, че започвам да се разливам върху стола. Часовете на безсъние и напрежение си казваха думата.
— Действа като кръвопреливане, нали — засмя се Волфганг, разклащайки чаша, явно забелязал състоянието ми. В същия миг обаче усети как се напрегнах отново и неловко се прокашля. — Съжалявам, чух за случилото се със съпругата ви в Кръстовище. Беше неуместно от моя страна.
— Нямате никаква вина — отвърнах, — а виното е наистина превъзходно.
— Радвам се да го чуя. Но да се върнем на вас. Брат ми ви харесва, което автоматично означава, че и аз ви харесвам. Рутгер никога не се е лъгал в преценката си за хората. Приютявайки ви тук обаче, рискувам да попадна в доста неприятна ситуация, ако враговете ви го узнаят. А колкото по-дълго се задържите, толкова по-голяма е вероятността това да се случи. Така че нека вземем компромисно решение — ще останете в имението до утре сутринта, ще ви осигуря храна, напитки и всичко от каквото имате нужда по време на престоя ви. След това, боя се, ще трябва да напуснете. Разбира се, всяко едно от останалите леговища на клана, които ме информираха, че сте проучили преди пътуването насам, може да ви приеме за период от няколко дни. Ще имам грижата да заменя и пневмобила, с който пристигнахте, с друг. Това устройва ли ви?
— Повече от достатъчно е — отвърнах.
И наистина беше.
С една дребна подробност.
Нямах намерение да посрещам утрото тук.
Глава IX
Стар другар в пневмобила
1
По обратния път към къщата умората отново ме връхлетя и обви слепоочията ми като мрежа на отровен паяк. Ризата беше залепнала върху гърба ми, изпод мишниците си долавях неприятна кисела миризма.
Реших, че Волфганг дълго време ще трябва да проветрява кабинета след моето посещение и се разсмях с глас. Явно адреналинът, мобилизирал ме през изминалите часове, напускаше кръвта ми, за да отстъпи място на последиците от стреса.
Малвина ме срещна, ухаеща на свежест и облечена в чисти дрехи — риза, панталон и елек — стандартно облекло за бандитските кланове в Общността, ала без никакви емблеми и обозначения. Личеше си, че са няколко номера по-големи, но по един странен начин отиваха на дребничката ѝ фигура.
— Донесоха комплект дрехи и за теб, док — усмихна се, после драматично сбърчи нос. — Сега марш в банята!
Разбрах каква нужда от гореща вана съм имал, щом се потопих в пенестата вода, а ако можеше да говори, тялото ми със сигурност щеше да възкликне доволно. Пълзенето в тунела и схватката с псевдовампирите бяха обезсмислили душа, който взех в малките часове на нощта, след като прибрах Кара Танас в хотела.
Малвина си бе направила труда да нареди няколко запалени ароматни свещици по фаянсовия цокъл над ваната, а върху скатаните дрехи от новия комплект забелязах омачканата си цигарена кутия и кибрита.
Благодарих ѝ наум, докато припалвах и вдишвах.
После мислите ме пренесоха назад във времето…
2
Трябва да е било седмица-две, след като облякохме елеците.
С Лукан и още двама младока ни пратиха на адрес, където се предполагаше, че се крият типовете, отмъкнали няколко килограма халюциногенна дрога от наш пласьор. Нямам спомени да са принадлежали към бандитска организация, по-скоро се касаеше за солисти без здрав гръб, решили да направят дребния си удар и наистина успели да спечелят своите пет минути слава.
Бързо открихме мястото — мизерна барака, разположена в квартал с десетки подобни, след което подхванахме спор как е най-правилно да я атакуваме.
Когато ни даваха задачата, старите братя предупредиха, че сами трябва да изберем кой ще ръководи акцията. Това бе лесен и ефективен начин с течение на времето да се отсяват бойците, притежаващи лидерски качества, за да бъдат изтегляни нагоре по йерархичната стълбица.