Търсех дискретен символ по стената около единствената боядисана в кафяво врата. Открих го при горния и десен ъгъл и разбрах, че нападателят не ме е излъгал. Обикновеният човек би го взел просто за случайна мазка с четката, трудно отличима от ръждивия цвят на тухлите, ала аз добре познавах значението на аленочервената запетая.
Сградата наистина се оказа бърлога от оня тип, който на езика на улицата се нарича Три Ка — Клуб за Консумиране на Кръв.
В Многополисната Общност, където бизнесът с кръв — разбира се, животинска — процъфтява съвсем легално, имам предвид кланиците и хематологичните магазини, стопанисвани основно от вампири и задоволяващи предимно техните потребности, клубове като въпросния съществуваха на ръба на закона.
Предполагаше се, че трябва да предлагат само животинска кръв и обикновено това се спазваше, но под сурдинка се мълвеше, че има и такива, в които могат да се консумират по-различни телесни течности. Кръв от човек например.
Случваше се понякога Стражата да унищожи някое страховито свърталище, но като цяло откриването им изискваше влагането на много ресурси и властите просто си затваряха очите — оставяха тези клубове да функционират, стига да не се допускат ексцесии в тях.
Не знаех какво ще открия тук, ала, честно казано, изпитвах крайна непоносимост към псевдовампирите. И смятах добре да подредя някой си Нивън, който, според думите на злощастния гранатометчик, ръководеше това място.
Ако същността на кръволоците по начало е хищническа и можем да приемем, че именно тя е отговорна за някои от зловещите им дела, то хората, които им подражават, нямат оправдание.
В по-леките случаи последователите на това движение просто се опитваха да наподобят външния вид на вампир — изпилваха предните си зъби, страняха от слънчевата светлина, пудреха лицата си, обличаха се в черна коприна и — разбира се — пиеха животинска кръв. Най-радикалните от псевдовампирите обаче бяха фетишизирали консумацията на кръв до мистични изменения. Движени явно от стремежа да постигнат дълголетие, те не се свеняха дори да убият човек.
— Имаш ли план как да проникнеш вътре? — попита ме Тания, когато и обясних значението на символа. — Човек не може да попадне случайно в такава бърлога.
Кимнах, без да знам дали го забеляза, вглъбен в мислите си. Беше права. Повечето клубове процедираха с членски карти за редовните посетители, а новите трябваше да бъдат препоръчани от поне трима такива. Не вярвах и тук да са направили изключение.
Отминахме и Тания зави към друга улица, но аз продължавах да изучавам сградата през рамо, докато не се скри от погледа ми.
Забелязал бях товарната рампа откъм задната и страна.
Осени ме план.
Глава X
Скъсаната брънка от веригата
1
Намерих Кара Танас в хотелската механа.
Подозирах, че дребничкият мъж може още да се въргаля пиян-залян в стаята ми, където отскочих, за да си взема кукерското облекло, но не го заварих там. Не беше отворил и като потропах на вратата на неговата стая.
Малко по-късно разбрах от новия рецепционист, че се е отдал на самолечение в механата. Младежът услужливо ми бе посочил входа към нея, скрит зад саксии с някаква переста и вероятно доста устойчива растителност.
Друга нямаше шанс да оцелее в сумрака на фоайето.
Смъкнах се по витите стълби и прекрачих в хладното, облицовано с камъни и дърво помещение. Единственият посетител към момента се оказа седналият на маса в дъното Кара Танас. Кукерът гребеше от паница, над която се вдигаше пара, а в паузите между сърбанията потапяше хлебни залци в друга, по-малка, пълна с мариновани и оваляни в чесън люти чушлета. Около паниците се извиваше полудъга от празни бирени халби и по всичко личеше, че поредната се кани да им направи компания след не повече от две глътки.
— Агнешка чорбичка — рече с пълна уста Кара Танас, щом ме видя. — Върло добра!
— Не се съмнявам — изсумтях, докато се намествах срещу него.
Макар да не бях хапвал нищо от вечерята след погребението, не чувствах глад. Все пак си поръчах скара от доближилия ме сервитьор с жълтеникаво лице, загатващо някаква болест на черния дроб, и с рядка коса, замазана по скалпа. Трябваха ми сили.
— Къде се губиш, док? — Последните бирени капки изклокочиха в гърлото на кукера и празната халба тропна в плота на масата. — Тази сутрин някакви са ударили вилата на Главния, светло му небе. Дъщеря му е в неизвестност. Братята свикаха съвет, но се боя, че не сме сред поканените. Засега нещата си остават проблем на местния клон.