Не знаех дали трябва да се радвам, че името ми още не е изникнало отнякъде.
Динко, ако изобщо си спомняше кой го е подредил в къта за отдих, може би си беше замълчал. Макар че не биваше да изключвам и възможността да е разказал всичко на прекия си началник — Лукан, а Лукавия да му е наредил да си държи езика зад зъбите, воден от някакви свои цели. Що се отнася до младоците от охраната в крайградската вила на Григо, трябваше да приема тъжната истина, че са били избити до крак.
Реших да се доверя на интуицията си и да говоря направо.
Нямай вяра на никого в Паралел, мой малък приятелю, така беше написал в бележката си Григо.
Кара Танас обаче бе главатар на кукерския клон в Кръстовище и се съмнявах конспирацията, каквато несъмнено съществуваше в братството, вече да е пуснала пипалата си дотам.
— Пиян ли си? — попитах. — Защото имам нужда от помощта ти.
— Едва ли пет халби могат да катурнат Кара Танас от коня — почти сърдито ми отвърна той.
— Слушай тогава — приведох се към него и започнах да говоря.
2
Пушехме в пневмобила на няколко метра зад желязната порта на „При Кукера“. Бях сврял колата между дърветата от дясната страна на алеята, за да не блокира превозните средства, решили да влязат или излязат от хотелския комплекс. Макар такива през изминалия половин час да не се появиха.
Плъзгах уморени очи по странните сивкави стволове край мен и се чудех дали Тания ще успее да свърши своята част от набързо скалъпения план. Кара Танас явно усещаше напрежението ми, защото обикновената му бъбривост бе заменена от замислено подсмърчане — по-скоро тик, отколкото белег за връхлитаща го настинка.
В пакета между нас бяха останали едва четири цигари, а въздухът в купето, въпреки свалените стъкла, приличаше на тъмносива драперия, когато забелязах раздвижване по улицата.
При портата изникна малък пневмобус, върху чиято предна броня бе щамповано лого — разперена длан с нокти, издължаващи се във формата на капчици кръв. Вероятно на някоя кланица или хематологичен магазин. Лъчите на залязващото слънце танцуваха по стъклото на кабината, правейки невъзможно да се различи кой седи вътре, ала трябваше да е върколачката. Задачата и бе да осигури подобно превозно средство. В следващия момент вратата откъм шофьора се отвори и наистина се показа главата на Тания.
Представил я бях на Кара Танас просто като приятелка, дошла от Кръстовище да ми помогне, без да навлизам в други подробности. Спестих му информацията, че водачите на вълците Рутгер и Волфганг също са в течение на действията ни. Колкото по-малко знаеше, толкова по-добре за него.
Изскочих от пневмобила, махайки на Тания да се приближи към нас.
— Представяш ли си, взе ме за проститутка — ухили се тя, докато прехвърляхме отпуснатото тяло на един облечен в сив гащеризон дребничък мъж от пневмобуса в багажника на нашата кола. После престорено се нацупи: — Приличам ли на проститутка?
— Разбира се, че не приличаш — избухнах в нервен смях, — но сигурно целта е била такава — да го примамиш. Надявам се, че не си го убила.
— Ще оцелее с цената на хубаво главоболие. Заговорих го на служебния паркинг пред „Хе-Магнифико“, верига популярни хематологични магазини тук, в Паралел, и лесно го убедих да ме качи. До началото на нощната смяна имал един час за убиване и се зарадва на компанията ми. Искал да си прекара, чакай… как се изрази… интересно. Представяш ли си? Интересно! Тупнах го зад врата, щом се отдалечихме от паркинга, и му осигурих интересно преживяване, ха-ха.
— Справила си се отлично — смигнах ѝ, — макар че интересното му преживяване ще се състои в проспиване на най-интересната част.
3
Товарната рампа се охраняваше точно както бях предположил, ала горилата, щръкнала зад металната решетка откъм вътрешния ѝ край, не успя да ме впечатли. Точно обратното — лицето с четвъртита челюст и силно развити дъвкателни мускули на заклет месоядец, малките черни оченца и носът, чупен поне хиляда пъти, създаваха такова усещане за липса на интелект, че заликувах наум, предчувствайки как нещата започват да се нареждат.
— Не очакваме доставка тая вечер — изръмжа приматът, когато подвикнах да ми отвори.
— Сигурен ли си, приятелю? — ухилих се, протягайки ръка през страничното стъкло. Бях дегизиран в гащеризона на несполучилия любовник от „Хе-Магнифико“ и размахвах измачкан пътен лист, открит на пода в кабината на пневмобуса. — Хартийката, дето я виждаш, друго казва. Поръчката е експресна, направена е от господин Нивън преди половин час. Искаш ли да го извикаш, докато не съм започнал да свалям контейнерите, та да разрешим обърквацията?