А уж бях видял всичко в дългогодишната си лекарска практика.
— Черен елек, поласкан съм — проговори мъжът, гласът излезе от гърлото му като дрезгав шепот. — Макар да не си ми познат. Сигурно си брат от друг Полис. Е, здравей, кукер, бързо ме откри. Ти стоиш зад провалената ни акция, нали? И си дошъл за отговори…
— Много си досетлив, Нивън — успях да се овладея с няколко дълбоки преглъщания. — Колкото по-лесно ги получа, толкова по-голяма милост ще проявя.
В коридора зад нас се чу поредица от глухи припуквания. Предположих, че Кара Танас се е заел да разчисти терена.
— Не искам милост, очаквах те — рече псевдовампирът. Прочетох в очите му, че също се е досетил за значението на звуците. — Теб или пратеник на онези, дето ми поставиха задачата да отвлека дъщерята на покойния ви главатар. Изрично ми беше обяснено какво ще стане, в случай че прецакам нещата. Тази вечер разкарах повечето момчета. Дадох им най-различни задачи и впрегнах цялата си изобретателност, за да не заподозрат нещо. Не исках да са тук, нямаше нужда от още безсмислена смърт.
— Ето това — усетих надигащия се в гърдите ми гняв, докато кимах с глава към окачените по куките тела, но без дори за миг да го изпускам от прицела си, — ето това е безсмислена смърт…
— Напротив — прекъсна ме Нивън с рязък тон. — Никоя смърт, използвана в търсене на отговори, не е безсмислена. През цялото си съзнателно съществуване съм преследвал една цел — намирането на формулата на вечния живот. Доста убийства извърших, трябва да си призная, но макар да не постигнах нищо, други ще дойдат след мен, за да продължат делото ми. А в това има смисъл! Ти самият в момента търсиш своите отговори и не сееш ли смърт, докато го правиш, мм?
— Остави тези фанатични брътвежи — изръмжах. — Искам имена! Кой ти даде поръчката за отвличането на Малвина?
— Мислиш ли, че човек, вече надникнал под качулката на смъртта, изпитва страх, а, кукер? — разсмя се Нивън. Смехът му бързо се превърна в мъчителна лаеща кашлица.
— Мога да те убия много бавно — озъбих се в отговор. — По трудния или по лесния начин, все ще науча имената. Ти избираш.
Усмивката изчезна от окървавеното му лице, ала очите му продължаваха весело да блестят.
— Знаеш, че няма как да ти предам поръчителя. Доста лоши неща съм извършил през годините, ала спазвам Кодекса на честта. Не ме е страх и от смъртта, ракът яде гърлото ми повече от половин година и уви, с твоя или без твоя помощ — пътник съм. Все пак, симпатичен си ми, кукер, и ще ти кажа — търси отговорите не другаде, а при дъщерята на покойния ви главатар — Малвина.
След тези думи устата му отново се разтегли в усмивка, откривайки зловещо изпилените предни зъби. Секунда по-късно десницата му се сви около дръжката на пистолета, оставен върху теракотения ръб на басейна.
— Не си го и помисляй! — изревах. — Държа те на мушка!
— Глупав кукер — изхъхри Нивън и навря дулото в гърлото си.
Втора част
Тогава той — Гласът — ми каза, повтори го и пак, и пак: „Смъртта е съвършен Оргазъм! Животът скучен Полов акт!“
Глава XI
Шепотът на Лазурита
1
Изтеглянето ни от Три Ка-бърлогата премина в тягостно мълчание. Ядно скованите черти на лицето ми, покрито с капки от кръвта на самоубилия се псевдовампир, дадоха ясно да се разбере от спътниците ми, че не искам да ме занимават с въпроси. Все пак изпитах облекчение от факта, че Кара Танас не е убил двамата бойци, охраняващи приземния етаж, а просто ги е неутрализирал с прецизни изстрели в раменните стави, и изръмжах похвала към дребничкия мъж, докато подминавахме техните гърчещи се от болка тела.
— Към хотела, при Малвина — изръмжах за втори път през изминалия половин час, след като стигнахме мястото, където бяхме оставили нашето превозно средство, и се забавихме колкото да прехвърлим от багажника му свестилия се вече шофьор обратно в пневмобуса. Метнах едно парче пластмаса с остри ръбове до овързаното му тяло, за да има възможност да се освободи от въжетата си по-късно.
Обмислях как да процедирам с дъщерята на Григо. При разговора ни преди атаката на вилата Малвина беше успяла да ме убеди, че ми е казала всичко, което знае. Сега обаче започвах да изпитвам съмнения. Внезапно връхлетелите ме опасности явно бяха замъглили трезвата ми преценка. Бележката, оставена от Григо в елека ми (И опази Малвина!), също бе спомогнала да приема евентуалното нападение над дъщеря му за даденост. А вече трябваше да съм си задал въпроса с какво Малвина е важна, че толкова скоро след погребението на баща си да стане обект на отвличане. И ако наистина криеше информация, която ми е спестила, по какъв начин трябваше да я изкопча от нея.