— Да — изсумтях под нос. Все още се чувствах гузен за избухването си и най-вече, че не съм се досетил сам. А точно такова нещо трябваше да се очаква от Григо — в стила му бе винаги да мисли с един ход напред.
Арлина, търси отговорите при шептящите! беше написано на хартийката с познатите ми разкривени драскулки.
Веднага предположихме, че Главния е имал предвид адептите от Ордена на Шепота.
В Многополисната Общност, където се търгува с всичко, информацията е особено безценна, а обиталищата на шептящите никнеха навред и добиваха все по-голяма популярност. Бандитските групировки често опираха до услугите им. Срещу съответно заплащане обучените служители от тези храмове скриваха всякакви сведения в подсъзнанието на третирания обект, в някои случаи, какъвто не се съмнявах, е и на Малвина, без дори обектът да подозира. Отново чрез пазените си в строга тайна методи, за които, предполагах, че се основават на хипноза, шептящите можеха да извадят информацията впоследствие. Разбира се — пак срещу съответното заплащане и обикновено с използването на някакъв словесен ключ, уточнен при първия сеанс. Смятахме, че името на покойната майка на Малвина — Арлина, към която уж се обръщаше Григо в бележката си, всъщност е кодовата дума, необходима ни да се доберем до записа в ума и.
— Наистина нямам спомен да съм идвала тук с татко — рече Малвина, когато потропах с кокалчета по грубото дърво. — Но предполагам, че така би и следвало да бъде.
— Да, най-вероятно поредната предпазна мярка, взета от Григо — кимнах утвърдително в отговор. — Щом влезем, ме остави да говоря аз.
Вратата се отвори безшумно и пред нас застана младеж на около шестнадесет години. Макар по лицето му да не се забелязваше и намек за брада, стърчеше поне с глава над мен. Загледа ни с усмивка в очите и ъгълчетата на устните, без обаче да промълви дума. Предположих, че е дал обет за мълчание — често се срещаше при послушници, адепти и жреци от различни култове.
Сивата роба, спускаща се почти до глезените му, бе простичко скроена. Върху челото му с туш беше татуирано нещо като уродливо дърво — с издатини и хлътвания по ствола и звездовидна корона със снопчета от реснички, излизащи от всеки един от ъглите. Трябваха ми няколко мига, за да осъзная, че съм виждал картинката в учебника си по физиология — схематично представена нервна клетка — неврон с израстъците му — аксон и дендрити — и на свой ред се усмихнах.
— Търсим информация — казах, а младежът кимна, обърна се, като преди това направи жест с ръка да го последваме.
Погълна ни хладен коридор, краката ми потънаха в мекия килим на пода. Имаше достатъчно осветление, макар да не открих източника му. По стените висяха шарени гоблени, носеше се и тиха музика — разпознах тарамбука, флейта и някакъв струнен инструмент — цитра, може би. В ноздрите ми нахлуха аромати на билки, хвърлени в огън. Изгубих броя на завоите и смяната на посоките във вътрешния лабиринт от коридори, но наклонът постепенно започна да се увеличава и разбрах, че се изкачваме към горните нива на сградата пирамида.
Най-накрая излязохме пред овална ниша, младежът отмести тежка златиста драперия пред себе си и се озовахме в помещение, уютно обзаведено с малки масички, табуретки и пъстри килимчета.
Изпитах усещането, че съм прекрачил в будоара на елитна компаньонка, само че фигурата отсреща бързо пропъди тези мисли от главата ми.
4
С плата, употребен, за да се скрои робата на мъжа, седнал в приличното на трон кресло срещу нас, спокойно можеше да се покрие осемместна въздушна платформа, от онези, които полисните жители наричат „летящи килими“. Пурпурният кант, обточил ръба на ръкавите му, сключени отпред върху огромния корем, показваше, че заема по-високо място в йерархията на ордена от младежа, въвел ни при него. Върху главата му беше завит копринен тюрбан в преливащи се сребристи и бели ивици, а в зеления камък-закопчалка над челото му бе затъкнато перо от птица с шарка, наподобяваща виолетово око.
— Добре дошли в Храма на Шепота, драги мои — изрече мъжът с писклив глас, после отпрати с махване на дясната си ръка момъка и поглади няколко рехави рижи косми, които трудно биха могли да се нарекат брада. — Седнете и споделете причината за това посещение.
Табуретките с кротко скърцане приеха телата ни.
Взрях се в бистрите сини очи върху лицето с консистенция на бухнало тесто.
— Смятаме, че паметта на приятелката ми — кимнах към Малвина — е манипулирана от ваш брат и искаме да получим достъп до записа, ако е направен такъв.