— Лесна работа — отвърна шишкото, — стига да разполагате със словесен ключ и…
Изпреварих го, измъквайки мърлява платнена кесийка от джоба си. Миг по-късно му показах съдържанието и — топаз с огненочервен цвят — популярно разплащателно средство в Общността, наред със златото и полюсните кредити, известно под името „драконов дъх“, на стойност около пет хиляди полкреда. Това беше почти всичко, останало от спестяванията ми, обърнато във въпросния скъпоценен камък, преди да изпълня последната воля на Григо, идвайки в Полис Паралел. Знаех, че могат да ми потрябват пари и исках да са в по-компактна форма, за да не затрудняват придвижването ми.
— Камъкът ще стигне ли, за да възмезди услугите ви, любезни братко? — попитах.
Окото на Шепнещия не трепна, докато изричаше:
— Напълно достатъчно възнаграждение. Имате ли готовност да започнем сеанса още сега?
Глава XII
Приятел мой, враг мой
1
Преходът от изкуственото осветление в лабиринта от коридори на храма към дневната светлина ме накара да покрия с шепа носа си, за да сдържа могъща кихавица. Малвина вървеше до мен, леко отнесена, все още под влияние на ефектите от сеанса.
Шепнещият не ме бе допуснал да присъствам на него, само помоли да му предам словесния ключ и се оттегли с дъщерята на Григо в помещение, разположено зад онова, в което ни бе приел.
Около половин час по-късно изплува като кораб през тежките завеси и постави диктофонче в ръката ми, но не преди да сграбчи „драконовия дъх“ от другата.
Хрумна ми, че именно тук Главния бе открил начина, по който да ми предаде съобщението в Полис Кръстовище.
— Предположенията ви са били верни и словесният ключ пасна — каза шептящия, докато ми връчваше диктофончето. — Извлякох информацията. Разполагате с десет минути, за да я чуете в мое присъствие и да се уверите, че не сте хвърлили полкредитите си на вятъра. След това момчето ще Ви заведе обратно при изхода, където ще ви чака вашата спътница. Първите няколко часа може да е замаяна, но това са обичайни странични ефекти, които ще отшумят без последствия.
Започнахме да слизаме по стълбите. Бях вкопчил пръстите на ръката си под извивката на рамото на пристъпващата до мен Малвина, за да предотвратя падането ѝ. В главата ми продължаваше да отеква монотонният и глас от прослушания запис, рецитиращ сякаш безкрайни поредици от цифри и имена. Бързо осъзнах, че става въпрос за номера на сметки и сейфове в банкови къщи, пръснати из цялата Многополисна Общност.
Като ръководител на могъща организация Григо явно бе успял да задели средства настрани, в типично негов стил бе измислил хитър начин как да съхрани тази информация, но все пак някой беше разбрал и бе пожелал да се добере до нея.
В края на краищата май всичко щеше да излезе доста по-тривиално от опасенията ми за мащабен заговор сред кукерското братство. Трябваше да се досетя, че както в болшинството от случаите, събитията и този път са били задвижени от ламтеж за пари. Което обаче не правеше опасността за живота на Малвина по-малка.
Опитах се да прочистя ума си от тягостни мисли, за да огледам внимателно улицата пред храма. Беше празна, с изключение на пневмобила ни, спрян почти при основата на стълбите. Кара Танас се бе облегнал на шофьорската врата, закривайки я с тяло, така че не можех да видя Тания, в ръката му димеше цигара.
Макар и от метри разстояние, долових някаква напрегнатост в позата му.
Има такива моменти на свръхестествена прозорливост — привидно всичко изглежда наред, ала сякаш с цялата си съвкупност от клетки чувстваш опасността, която скоро ще те връхлети. Усещането може да се сравни с оня миг на съвършено спокойствие, преди внезапно да се разрази лятната буря — всичко е застинало, небето е като ясно немигащо око, обаче косъмчетата по кожата ти са настръхнали от натрупалия се електрически заряд и знаеш, че всеки момент ще удари светкавица.
Колкото и немислимо да бе, разбрах, че Кара Танас е част от тази заплаха.
Спрях се, уж да подхвана девойката до мен по-добре. Наведох се към ухото ѝ, при което едва доловима сладникава миризма нахлу в ноздрите ми. Не можах да я разпозная, но ми стана ясно, че Шепнещия е използвал някакво вещество, най-вероятно опиат, по време на сеанса.
— Чуй ме, малката — зашепнах трескаво, — зная, че още не си на себе си, ала трябва да свършиш нещо много важно. Трябва да се върнеш, да потропаш на вратата на храма и да влезеш, щом ти отворят. Обясни, че търсиш Убежище, такова няма как да ти бъде отказано. Обещавам при първа възможност да дойда за теб!
Може и да не ме разбра напълно, но все пак навярно усети колко съм сериозен по напрегнатия ми тон, защото, когато я изтласках, се устреми към площадката на върха на стълбите, без да се обръща и да задава въпроси.