Зениците ми започваха да се адаптират и успях да забележа няколко кървави ивици, издълбани в шията му над ръба на черната яка на ризата. Разбрах обзелата го ярост. Ноктите на Тания му бяха оставили траен спомен на изпроводяк.
— Ще се захващаш ли с разпита, Танасе, или само ще си проветряваш устата?
Въпросните думи бяха придружени от ново проскърцване на кожени дрехи, леко подрънкване на звънчета и омекотени от пръстения под стъпки зад мен. Стана ми ясно, че поне още един паяк се е спотайвал в ъгъла на мазето. Също кукер, без всякакво съмнение. И макар че на погребалната церемония на Григо тоя глас бе звучал доста променен от изпития алкохол, сега не се затрудних да го свържа с конкретна физиономия.
— Здравей, момко, как са топчиците? — опитах се да извия глава встрани, за да срещна лицето с назъбения белег и оформената като паница коса. Пръстите на Кара Танас обаче не ми позволиха.
— Беше ти заповядано да не се показваш! — излая дребничкият кукер към приближаващия се мъж.
— Беше, ама с докторчето имаме да довършваме много важен разговор.
Стегнатата фигура на Динко изплува от сенките. Отмести тежко с рамо Кара Танас, при което последният бе принуден да ме пусне, и застана пред мен.
Близкото разстояние и мътната светлина на крушката разкриха цялата прелест на онова, което бях сторил с лицето му в къта за отмора на хазартния клуб. Въпросното и по форма, и по цвят бе наподобило огромен патладжан.
При фрактура на носните кости отокът обикновено се разпространява около очите, за да ги свие до тесни цепки. Тая картинка, която не се съмнявах, че в момента се наблюдава и върху моята физиономия, даже си има медицинско наименование — „травматични очила“. Не пропуснах обаче да забележа злобните пламъчета, блещукащи в погледа на Динко.
Лошо ми се пишеше.
— Я — разсмях се, — ама то имало и по-грозни от мен… Обяснявал ли съм ви принципа за доминантната болка? Нервната система на човека е така устроена, че няма как да регистрира две болежки по един и същи начин едновременно. Да речем, че ти е срязан пръст на ръката — боли, разбира се, но ако в същия момент ти отсекат пръст на крака, мозъкът просто ще игнорира импулсите от пръста на ръката и ще остане само болката, излъчвана от осакатеното ходило. В общи линии е това.
Главоболието изчезна веднага щом ботушът на Динко пресова тестисите ми. В слабините ми се разгоря кошмарен пожар и през гърдите бързо се разпространи към гърлото, от което миг по-късно се изляха лиги и жлъчка. Просто в стомашния ми тракт към момента нямаше нищо друго.
— Сега не си толкова корав, нали? — гласът на Динко дойде приглушен, сякаш минаваше през дебело стъкло.
Последва нов ритник, този път в корема и нова порция секрети бликна от устата ми.
— Ще го убиеш, преди да ни е казал какво знае! — извика Кара Танас.
— Нищо още не е видял той! — изсумтя мъчителят ми.
Въпреки пелената от болка, обгърнала ума ми и притъпяваща донякъде околните звуци, съвсем ясно чух как изпука с кокалчетата на ръцете си.
Канонада от тежки юмруци заваля върху гърдите ми. Захрущяха ребра.
Доста по-късно изгубих съзнание.
Глава XIII
Умри, за да живееш
1
… сивотата бе всепроникваща, гъста като желе, плътна като проливен есенен дъжд, барабанящ по стъкло.
В сивотата не се различаваха предмети и форми.
В сивотата не съществуваха понятия пространство и време.
В сивотата не навлизаха шумове.
Сивотата беше царство на абсолютното спокойствие.
2
Бях отворил очи с мисълта, че ще вия в агония — все пак имах представа какво може да стори с тялото ми кукер, преминал през години обучение, докато заслужи първия си елек.
Нищо подобно не се случи.
Повдигнах ръце с обърнати нагоре гърбове на дланите, изпаднал в почти молитвен транс, но там, където халките на веригите се бяха впивали в китките ми, не открих следи от охлузвания. Докоснах предпазливо върха на носа си — чупен бе неведнъж, преди Кара Танас да го направи за пореден път с дръжката на пистолета си — и стегнах устни в очакване по бузите ми да бликнат сълзи от болка — не усетих такава. Размърдах го наляво и надясно — хрущялът меко изпука под пръстите ми, ала нямаше болка. Опипах двете страни на гръдния си кош от горе надолу и обратно, натиснах корема си тук и там, заврях дори десница под чатала си, където ме бе поразил ботушът на Динко — болката бе изчезнала. Нямаше следа нито от мазето, в което ме бяха пребили до припадък, нито от двамата кукери.