Няколко мига по-късно с пръхтене успя да се изправи. Отръска длани от прахоляка, после, свел глава към земята, заговори тихо, сякаш на себе си:
— Хубав бой е отнесъл, да-а, по-мъртъв от това здраве му кажи. По всичко личи, че ще се видим чак в ада, Ачи. А имах такива планове за теб.
— Да му вкарам все пак един контролен в кратуната? — обади се Динко с крива усмивка. Усетих, че е започнал да възвръща смелостта си.
— А да ти вкарам един в муцуната, мм? — фиксираха го жабешките очи на Лукан. — Достатъчно поразии свърши и този ден.
След това с бързина, на която не вярвах, че е способен, се обърна към Кара Танас и сключи ръце около врата му. Дребничкият кукер нямаше шанс — атаката бе твърде внезапна. Очите му се опулиха, опита се да вкопчи пръсти в китките на нападателя си, за да отслаби натиска им, но без особен успех. Въпреки привидната си разплутост Лукан явно притежаваше брутална сила. Успя дори да отлепи жертвата си от пода и краката и безпомощно заритаха във въздуха.
Борбата не продължи дълго — скоро езикът на Кара Танас увисна навън, а предниците на крачолите му потъмняха от стеклата се по тях урина.
Ако можех, щях да потръпна от отвращение.
Най-страшното обаче беше, че през цялото време в стъкления поглед на Лукан не се долови никаква емоция.
— К-к-какво направи… — запелтечи Динко, щом тялото на удушения Кара Танас тупна меко на пръстения под до моето.
— Това, което бе необходимо — отвърна Лукан и обтри потта по лицето си. — Този така или иначе трябваше да умре.
— А обещанията, дето му ги даде? Всичките онези приказки за клона ни в Полис Кръстовище?
— Оообееещаааавааам, оообееещааавааам — изведнъж запя дебелакът с ужасно фалшив глас, — ооот оообееещааанииеее глааавааа неее бооолиии.
После също така изведнъж престана да вие и заби месест пръст в гърдите на младия си партньор.
— Обещавам това да е последната ти издънка. Даже не знам защо те оставям жив. Ако не беше утрепал доктора, вече щяхме да сме научили каква информация Главния е предал на малката. Всички онези хартийки, които накрая са ги отвели при шептящите, не са били написани току-така.
— Няма как да е разбрал за… — скорострелно зашепна Динко, но млъкна.
— За кое да е разбрал, момче? — разхили се Лукан и подритна трупа на Кара Танас. — Кажи го смело, кой ще те чуе? Че бачкаме в комбина с Калигулас Нергал, мм? Има такава вероятност. Главния подуши връзката ни с вампирите, може би и това е включено в записа от храма. Но знаеш, че бързо разчистихме, та каквото и да е научил прясно умъртвеният ми приятел Ачи, ще е само в рамките на догадките. За фалшифицирането на втория зъб на Белиал пък и дума не може да става. Това, че задействахме събития, които, макар и косвено, доведоха до смъртта на жена му, го знаем само трима души в Многополисната Общност. Друго е, момче. Продължавам да смятам, че Григо е заделил нещичко настрана и залагам топките си, че точно Малвина ще ни отведе при паричките.
2
… отворих очи. Сърцето ми препускаше в гърдите, все едно внезапно се бях разбудил посред лош сън.
Което всъщност не беше далеч от истината.
Нямах представа дали картината с убийството на Кара Танас и последвалите откровения на Лукан са били игра на разума ми, попаднал в лапите на делириумния транс, или обратното — действителност, уловена от подсъзнанието ми, запазена в някое негово тайно кътче и извадена на показ в миговете на лутанията ми между живота и смъртта.
По някакъв начин обаче усещах, че се касае за второто.
Нямах представа и колко пъти съм се свестявал и съм припадал, докато слънцето се е придвижвало по небето, безразлично към страданията ми. В момента денят тъкмо бе започнал да се оттегля, за да предостави света на мрачната си сестра — нощта.
Към болката от множеството травми бе започнало да се добавя и чувството за мъчителна жажда. Устните ми бяха толкова напукани, че всеки опит да прокарам изпръхнал език по тях ги нацепваше още повече и капчици кръв се стичаха към гърлото ми.
Изведнъж долових движение край главата си откъм страната, която не граничеше с трупа на Кара Танас. Извих очи натам и се сблъсках с мъдрия поглед на плъх, голям почти колкото ловен пес. Личеше си, че е стар боец — под сивкавата му козина се проследяваха множество белези в различни фази на зарастване. Мустачките му се поклащаха игриво, а очите му, приличащи на черни копчета, сякаш питаха:
Нали нямаш нищо против да похапна от теб?
Е, имах много против, разбира се — предполагах, че на едно бунище може да се открие доста храна, да не забравяме и тялото на покойника до мен, но господин гризач очевидно се бе спрял точно върху особата ми.