Понечих да се надигна, но сатирът протегна към мен длан с изпънати четири пръста и я размърда нагоре-надолу, все едно натискаше нещо, видимо само за него. Разбрах, че иска да остана в легнало положение и послушно се отпуснах.
Усмивката му се разтегли още повече, а разперените допреди малко пръсти се сгънаха, като че сграбчиха някакъв предмет, после започнаха да приближават и отдалечават свитата длан към устата му. Новото движение бе придружено с мляскащи звуци, но дори да не се бях сетил какво има предвид, главата му рязко се извърна по посока на котлето. Мляскащите звуци се засилиха.
Усетих, че усмивка разцъфва и на моето лице, докато го гледах как ми обръща гръб и с пружинираща походка се отправя към огнището.
Какво пък, помислих си и едва се сдържах да не прихна на глас, дори най-добрият лекар в даден момент трябва да се примири с ролята на обикновен пациент.
Глава XV
Мелодията на Пан
1
Яхнията имаше страхотен вкус и дори фактът, че сатирът не ми позволи да се храня сам, а буташе дървената лъжица в устата ми, все едно бях бебе, не успя да намали удоволствието от поглъщането ѝ. Месото, нарязано на едри късове, буквално се разтваряше върху езика, почти врелият бульон сякаш нахлуваше директно в кръвоносните съдове и започваше да прогонва слабостта от тялото ми.
След някоя и друга хапка усетих замайване, което бързо премина в безпричинно веселие.
Наркотик, помислих си, докато глупава усмивка изкриви лицето ми, без да попречи на усилената работа на челюстите, негодникът е натъпкал яхнията с някакъв наркотик, ха-ха!
Сатирът също се ухили.
— Ам-а-ам — изрече за пореден път с тънък треперлив гласец и нова порция обляно в сос месо се устреми към устата ми. Всъщност тези бяха единствените думи, ако изобщо можеха да се нарекат така, които бях чул от него до момента.
Най-накрая лъжицата издрънча по празното дъно на металната купа в ръцете на любезния домакин. Звукът се сля с доволното оригване, изтръгнало се от гърлото ми.
Облегнах се на лакти и придърпах одеялото към брадичката си, по-скоро машинално, отколкото поради студ — огънят бумтеше с всичка сила, а и обилното похапване ме бе загряло допълнително.
— Ще разкриеш ли тайната на това чудно месце, приятелю? — попитах, вече порядъчно развеселен. — По-вкусна яхния май не бях ял досега!
Хрумна ми, че бъбривостта най-вероятно е страничен ефект на дрогата, с която бе обработена храната, защото не се надявах на отговор. Всичките ми предишни въпроси, отправени към него, сатирът бе посрещнал с усмихнато мълчание. Този път обаче останах изненадан — отговорът дойде, макар и да не беше точно отговор в класическия смисъл на понятието.
Сатирът остави купата на пода край леглото ми, изпъна ръце пред тялото си и разтръска китки — досущ музикант, който загрява, преди да удари клавишите на пианото или да плъзне длан по грифа на китарата. После започна да извършва сложни движения с пръстите си, толкова бързи, че почти се размиваха пред погледа ми. Ахнах, когато образът на едър плъх се материализира сякаш от нищото и затанцува пред очите ми, а секунди след това се разтвори във въздуха по същия чудодеен начин.
— Мамка му… мамка му… — изругах вяло, ала миг по-късно се задавих от пристъп на лудешки смях. Наркотикът явно започваше да бушува във вените ми. — Излиза, че си ме нахранил с онзи, който много искаше да се нахрани с мен на бунището, ха-ха-ха! Добре че предварително ме надруса, приятелю, в противен случай като нищо можеше да върна обратно всичко поето и да изцапам, да изцапам, хм, копитата ти, кооопииитааатааа тиии, ха-ха-ха-ха-ха-ха.
2
Времето изведнъж се разтегли, а предметите около мен се огънаха и размиха, сякаш се взирах в криво огледало.
Звуци и образи затрептяха в причудливо единство.
Стана ми невъзможно да разгранича фантазия от реалност.
Умът ми обаче, противно на всякаква логика, бързо започна да се избистря.
Усетих как се приближавам към нещо по-голямо, обгърнато в пулсираща светлина и се превръщам в част от него.
Миг по-късно осъзнах, че това е умът на домакина ми.
Нямах обяснение за начина, по който се е случило сливането.
Разбрах само, че наркотикът — пред очите ми изникна образът на бледа, почти прозрачна гъба, с широка и лигава, подобна на медуза, чашка — е психичният медиатор, подпомогнал процеса.