А то не било никак цветущо. Травмите, нанесени от жестокия побой на Динко, със сигурност криели опасност за живота ми.
Пан обясни, че счупените ребра, точно както бях подозирал при редките си идвания в съзнание, са пробили белите ми дробове, далакът ми бил частично разкъсан, имал съм руптура2 и на единия от бъбреците. За по-дребните охлузвания, фрактурата на подбедрицата и хематомите, с които бе осеяно цялото ми тяло, дори не отвори въпрос.
Сеансите протичаха с ужасяваща болка.
Оздравителният процес, твърдеше спасителят ми, не можел да мине без нея, а трансът, в който ме въвеждаше, вероятно ми е помагал да не изгубя разсъдъка си. След болката обаче ме заливаше такова блаженство, че очаквах поредния сеанс като наркоман, бленуващ новата доза…
Вече излязъл на площадката, осъзнах, че независимо от решението на Етичната комисия (и ако успеех да оцелея тук, в Паралел, разбира се), едва ли ще се върна към хирургическата практика в Полис Кръстовище.
Не и след като се бях докоснал до лечителски способности, граничещи с магия и разклатили увереността в моите собствени.
Глава XVI
Аз пак съм тук!
1
За разлика от идването ми с Малвина, вратата на Храма на Шепота остана дълго затворена, макар че упорито блъсках по нея. Тъкмо когато посягах да дам начало на поредната серия барабанни тремола с кокалчетата на десницата си, сумрачният правоъгълник зейна все така безшумно, а в него се показа татуираната физиономия на послушника, приел ни предния път. Сега обаче изражението му остана съвършено сериозно, макар и да не отрони дума точно както тогава.
— Дошъл съм… — изграчих с пресъхнал глас, щом тишината започна да тежи във въздуха, но младежът ме прекъсна с меко докосване по подпряната ми на вратата ръка и кимна с глава да го последвам.
Свих рамене, учуден от тази странна покана.
Заредиха се познатите коридори с килимите, заглушаващи шума от стъпките, с пъстрите гоблени по стените и дискретната музика, носеща се между тях. Стигнахме до овалната ниша, послушникът отметна златистата драперия и се озовахме в помещението, приличащо на будоар на луксозна жрица на любовта.
Поредното усещане за deja-vu.
— Честно да си призная, господине, не смятах, че пътищата ни ще се пресекат отново — изписка Шептящия, докато се намествах върху табуретката, а послушникът се оттегляше с мълчалив поклон зад мен — но след като ви виждам жив и явно в цветущо здраве, съм доволен, че ще мога да заработя съвестно хонорара си.
Масивното му туловище се разтресе от тих смях, а учудването ми се засили още повече. Тъкмо бях прехвърлял в ума си думи, с които да го помоля за някаква информация, при все че не съм платежоспособен. Въобще не смятах дребните банкноти, шумолящи в джоба на шлифера ми.
— И да се разберем отсега — продължи Шептящия, когато кикотещият пристъп премина, — случилото се на стълбите на Храма преди, хм, петнадесет дни не се е случило. Излишно е да издребняваме за някакви си два-три метра, нали така… Представяте ли си какво ще стане, ако в Паралел се разнесе мълвата, че не сме успели да осигурим надеждно Убежище? Разбира се, ако бяхме идентифицирали нападателите ви, нещата щяха да стоят по друг начин, пневмобилите им обаче бяха без опознавателни…
— Считайте, че въпросът е уреден — прекъснах и без това накъсаната му тирада. — Споменахте за някакъв хонорар?
Долових обзелото го облекчение.
— Точно така, господине, точно така — широко се усмихна домакинът ми. — Малко след като младата ви спътница потърси защита при нас, а вие бяхте отвлечен от неизвестните нападатели, пред скромната ни обител се появи една, хм, твърде напориста особа от женски пол. Кожени дрехи, покрити със засъхнала кръв, пепелявосива коса и език, достоен за докер от пристанището.
— Тания — казах.
— Именно! — възкликна Шептящия.
Този път разказът му потече доста по-плавно.
А аз се заслушах и проклех факта, че в момента нямам под ръка една добре натъпкана с възможно най-лютия тютюн цигара.
2
— Жив си, значи — измърмори Тания и се отмести от вратата на хотелската стая, за да ме пропусне вътре.
— Май не си доволна, че ме виждаш — отвърнах.
Почувствах се глупаво. Та нали именно тя, въпреки раната, получена от Кара Танас, се бе върнала до храма.
Според разказа на Шептящия, върколачката почти насила нахлула в обителта малко след като младата ми спътница се подслонила там. Отвела я, и в това, разбира се, нямало никакъв проблем, защото момичето изрично потвърдило, че я познава и е съгласно да тръгне с нея. Тания обяснила на брата, че рано или късно ще се появя при него с въпроси, след което набутала пачка полкредити в ръцете му. Срещу тях той трябвало да ми предаде къде да я търся. Шептящия се опитал да обясни, че нямат подобна практика, но върколачката била непреклонна и даже си позволила да използва изрази, в които се долавяла явна заплаха. Накрая братът все пак приел — съвестта му не позволила да отклони толкова настоятелна молба. Според мен и сумата, дадена му от Тания, трябва да е била внушителна, защото лесно успях да се сдобия с ново диктофонче, съдържащо записа, извлечен от Малвина, след като споменах, че съм унищожил първото на стълбите. На изпроводяк Шептящия сякаш между другото бе вметнал и за нездравия интерес към момичето, проявен от лица, гравитиращи около разни престъпни структури, часове след като то напуснало Храма. Под присвития ми поглед обаче побърза да ме увери, че са успели да отбият всички въпроси, и звучеше искрено…