Запушихме и известно време се наблюдавахме, без да отроним дума, през сивкавите спирали на тютюневия дим.
Сервитьорът се появи и остави запотена халба на масата, а ние продължихме да мълчим.
Когато огънчето, достигнало филтъра, жилна връхчетата на пръстите ми, рекох:
— Искам да те питам нещо. Защо ме остави да се размотавам, нали според всички в Паралел аз съм отвлякъл Малвина?
Ванчо ме изучаваше, почти притворил воднистите си очи. Може да се дължеше и на цигарата, но лицето му бе придобило болнав жълтеникав оттенък. Изведнъж осъзнах колко стар и уморен е човекът срещу мен.
— Аз не мисля като всички в Паралел, момче — отвърна ми най-накрая и натисна фаса си в пепелника. — Дори за миг не ми е хрумвало, че имаш нещо общо с нападението срещу Малвина. Не и ти. Не и когато знам каква беше връзката ви с Григо.
Направи пауза и се пресегна към пакета с цигари на масата.
— Странна работа — каза, докато въртеше разпалената пръчица между пръстите си. — Все едно не съм ги отказвал…
Изкашля се леко, сякаш насила, после продължи:
— Когато се появи преди няколко дни, се направих, че не те забелязвам. Усетих, че ти самият искаш така. Знаех, че ще получа отговори, но — признавам си — поигра си с търпението ми. Е, кажи ми, момче, добре ли е Малвина?
Глава XVII
Едно горещо блюдо
1
— В играта съм! — казах на Тания, когато се върнах от срещата с Ванчо. — Старият пес пое ангажимент да покрие гърба ми. Само че трябва да се разправя с Лукан в най-кратък срок, защото не е ясно колко надълбоко мазникът е пуснал пипалата си в организацията.
По време на разговора в ресторанта усетих, че кукерът прие историята ми за чиста монета, а след като прослуша фрагменти от записа с гласа на Малвина, в очите му присвяткаха злобни пламъчета.
И докато в ръцете му започваше да дими четвъртата поред цигара, беше ми обяснил, че няма как открито да тръгне срещу Лукавия. Влиянието на Ванчо сред братята в последно време можело да се определи само като бледа сянка на онова, което е било преди.
— Ти ще бъдеш скалпелът — рече ми, — който ще изреже раковото образувание. А щом поставим момчетата пред свършен факт, годините ми ще натежат. Да не забравяме и Малвина, която ще свидетелства, че си я спасил от опита за отвличане, както и записаното на диктофона в потвърждение на думите ѝ…
— Древните са имали следната мъдрост — продължих, впил немигащи очи в тези на върколачката: — Отмъщението е блюдо, което трябва да се сервира студено. Звучи прекрасно, само дето в моя случай няма как да го чакам да изстине…
— Престани да говориш в единствено число! — изфуча Тания. — Не съм си довлякла задника в Паралел, за да се примиря с ролята на статист! Знаеш, че не можеш да се справиш без мен!
— Така е — отвърнах. — Нямаше да стигна дотук без теб.
Изведнъж ми се прииска да я целуна, но бързо потиснах този импулс.
Целувката, за разлика от отмъщението, трябваше да почака.
2
Приседнал на висок еднокрак стол, с лакти, опрени върху извит в полудъга плот, смучех бира на пестеливи глътки. Бях платил кувертите и на останалите места, за да не ми досаждат разни навлеци. Плотът се намираше на едно от изградените стъпаловидно междинни нива в залата на еротичния клуб.
Наблюдавах момичето, танцуващо край пилона на сцената под мен. Въпреки че бе съвършено голо, изпълнението му не ми се струваше пошло. Осветителят разбираше от работата си и успяваше повече да загатне, отколкото да разкрие формите на тялото с падащите под различен ъгъл цветни лъчи на прожекторите.
Това определено действаше възбуждащо на публиката.
Бях дегизиран с дълга сребриста перука, завършваща с тлъста плитка, преметната отляво на врата, очила с масивни рогови рамки, графитеносив костюм и лъснати до огледален ефект черни чепици. Просто един застаряващ развратник, дошъл да вкуси от сладостите на нощния живот в Паралел.
През няколко минути плъзгах явно отегчен поглед към масите от най-долното ниво при сцената. На една от тях приятелят ми Динко запиваше с компания.
Бях разбрал, че младокът ще се весели тук, на сутрешната среща с Ванчо в ресторанта, където ежедневно се виждахме. Той пък го бе дочул предната вечер по време на сбирка на кукерите, започнали подготовката за Събора.
Брат, заслужил кафяв елек, щял да дава почерпка в „Револвери и Рози“.
Групичката наистина включваше само мъже, пременени в този цвят. Вдигаха шум, дюдюкаха, лигавеха се, оскотели от погълнатите количества алкохол. Предполагах, че анатомичните подробности на танцьорката се разкриват доста по-ясно от местата им, но пък и кувертите за тях трябва да са били в пъти по-големи от сумата, с която резервирах моя плот.