Към момента едрите охранители на клуба, трамбоващи по пътечката между масите и сцената, успяваха да респектират гуляйджиите, за да не се стигне до някакви по-брутални изстъпления. Надявах се и до края на вечерта положението да остане такова, защото кръчмарският бой не влизаше в поредния ни набързо стъкмен план. Същевременно се опитвах да контролирам гнева, който подобно на леко задрямал дракон, изпускащ струйки дим през ноздрите, заплашваше да се събуди в гърдите ми.
Тания седеше на плот като моя, разположен три нива по-надолу. И неговите места бяха предплатени с цел да се отблъснат досадни компаньони. Не че външният и вид предполагаше голяма вероятност да се завъртят такива, но искахме да я превърнем в нищожна.
Върколачката носеше обикновена рокля в избеляло синьо, спускаща се до средата на бедрата ѝ. Косата и бе оформена в стегнат кок, а бялата пластмасова пръчица, която го придържаше, представляваше единственото украшение по главата ѝ. Очилата с квадратни стъкла без диоптър, кацнали на върха на носа ѝ, добавяха най-малко десетилетие към действителната и възраст. Приличаше на стара мома, решила поне веднъж в живота си да направи нещо шантаво.
В редките секунди на отпускане си позволявах да метна някой бърз поглед към нея.
При поредния такъв обаче усетих, че се разсейвам. Осъзнавах, че моментът е крайно неподходящ, но напрежението от изминалите часове явно се опитваше да избие навън под формата на сексуална възбуда.
Имах представа какво се крие под семплото облекло. В ума си се видях как слагам ръце върху раменете на Тания и бавно започвам да свалям презрамките на роклята ѝ…
С периферното си зрение улових раздвижване край масата на Динко.
Наложих си първо да отпия глътка бира и под прикритието на чашата да погледна натам. Болезнените пулсации в слабините ми, причинени от оказалия се на твърде тясно за него място малък Ачи, започнаха да отслабват.
Равно подстриганата като паница коса заплува над насядалите мъже. Олюляващият се Динко явно полагаше усилия да следва тясната пътека към левия от двата странични изхода пред сцената.
Вече бяхме проучили, че той води към санитарните помещения на заведението, докато през десния се стигаше до гримьорните на момичетата.
Динко тръгна да се разминава с един от гардовете, залитна и почти се свлече в скута му, в следващия миг обаче успя да се съвземе и троснато се отблъсна с ръце, за да продължи в избраната посока.
Няколко секунди по-късно Тания стана от мястото си. Без да създава впечатление за особена припряност, тръгна по пътечките, свързващи отделните нива на клуба. Случаен посетител би решил, че отива да се освежи, но аз знаех, че планът ни е влязъл в действие.
Преброих до петнадесет и също се надигнах.
3
Дилърите наричат това вещество „сирена“.
Анестезиологът Робърт Дойл, добър мой приятел и колега в Клиниката за митологични създания, преди време ми бе обяснил, че се извлича от жлезите на рядък вид дървесна жаба. Преработен и смесен с няколко други вещества, се разпространява предимно като прах за смъркане, но същият може да се разтвори и да се въведе инжекционно. Коктейлът действа стимулиращо, а в по-ударни дози води даже до състояния на хиперагресия. Затова през последните години бе предпочитан от редовите бойци в бандитските групировки, изнасящи на гърба си войните за преразпределение на територии из цялата Многополисна Общност.
Не тази обаче бе причината да го кръстят така. Съвсем малки дози от чистия му екстракт, особено в комбинация с алкохол, имат ефект на мощен афродизиак, който кара приелия го буквално да оглупее от похот.
Точно за такива персони се казваше: „Чул е гласа на сирената“.
Динко бе порядъчно наквасен и се надявах петте милилитра вещество в спринцовката на Тания, хитро включена в прическата ѝ, да са достатъчни за търсеното действие.
Видях как малко преди да потъне в отвора към тоалетните върколачката разпусна косата си. Сега оставаше само да съедини пластмасовата тръбичка с иглата, забита в подгъва на роклята ѝ, после да настигне Динко в тесния коридор и да го инжектира.
На думи звучеше лесно, но именно тази манипулация можеше да провали целия план. Всичко опираше до ловкостта на Тания, а не биваше да се забравя и факторът случайност — липсата или наличието на други посетители около тях двамата в конкретния момент.
Не мисли най-лошото!, повтарях си като заклинание, спускайки се по пътечките, не мисли най-лошото, за да не предизвикаш съдбата!