Изведнъж ме обзе необяснима увереност, че всичко ще се нареди, и една мисъл се завъртя в главата ми, карайки ме широко да се усмихна.
Къде, ако не в кенеф, най-лесно може да се улови лайно?
4
Охранителят, изправил се пред олющената метална врата, отваряща се към гърба на клуба, не ни обърна почти никакво внимание. Беше прекалено зает да чисти едрите си зъби с кибритена клечка, дълга като църковна свещ, и изсумтя от досада, когато фиксира клатушкащата се тройка. Едва ли бяхме първите за вечерта клиенти, напускащи безславно веселбата през задния изход.
Коридорът, извел ни насам, бе доста по-неугледен от онзи, през който се влизаше в санитарните помещения — с цветна мозайка на пода и остъклени стени.
Мляскащите звуци, долитащи от Динко, ме влудяваха. Младокът, влачещ се между мен и Тания, пускаше лиги като пес, хванал бяс, и извиваше глава към нея в опит да я целуне. За миг си представих колко конфузно щеше да се получи, ако сексуалните му предпочитания бяха, хм, нестандартни, но бързо потиснах тази мисъл.
Очите на Динко се въртяха с доста изместен фокус в орбитите, а от устата му излизаше нечленоразделно бърборене. Бяхме го оставили само по ризата от бежово кадифе, с вдигната яка, за да скрием дупчицата от убождането на врата му, макар че едва ли някой можеше да я забележи на оскъдната светлина. Кожения му елек изхвърлихме в кошче за боклук в тоалетните, с оглед максимално да затрудним останалите кукери, които скоро щяха да започнат да го издирват.
— Приятелят ми има нужда от дълга почивка — обясних, но охранителят вече се отместваше и дърпаше встрани тежкото резе.
Острото стържене, разнесло се при това му действие, накара косъмчетата по ушите ми да настръхнат.
Озовахме се на тясна уличка с редица от контейнери, преливащи от боклук, а резето отново изпили зад нас.
В топлата вечер се разнасяше воня на гнилоч. Въпреки това вдишах с пълни гърди. Усещането за лекота, изпитано от мен преди малко, се завърна.
Отмъщението е блюдо, казвали са древните, което трябва да се сервира студено.
Бих могъл да се съглася с тях, ако разполагах с време.
Но времето ме притискаше и щях да започна своя пир на Отмъщението с едно горещо блюдо.
Глава XVIII
Куриерска пратка
1
Металният бокс започваше да се върти около кокалчетата ми. Кървави пръски, капчици пот, слюнка и най-различни телесни секрети, смесили се в розова пяна, покриваха десния ръкав на дъждобрана, който бях облякъл, до лакътя.
Така се получава, когато използваш жив човек вместо боксова круша.
Звярът се е събудил!, мислех си при нанасянето на всеки следващ удар, Звярът се е събудил!
А дали изобщо някога беше заспивал? Или просто е чакал стаен и присмиващ се над наивността ми.
Хуманната клетва.
Практиката ми в Клиниката за митологични създания.
Кухи дела и празни думи ли са били?
Искаше ми се да дам отрицателен отговор, но щом се поставех редом до Пан, сатирът клошар, Лечител с главно Л, вече не бях сигурен и това ме зареждаше с допълнителен гняв.
2
Едно не можеше да му се отрече на Динко — бързо овладя стъписването си, когато действието на препарата започна да отшумява и ме разпозна.
Пое си дълбоко дъх и го задържа, белегът при лявото му слепоочие придоби лилав оттенък заради нахлулата към лицето кръв, а клепачът на окото му от същата страна нервно заигра.
— Жив си, мамка му — рече най-накрая тихо, по-скоро на себе си. — Успял си да прескочиш трапа… Е, старче, имам лоша новина за теб — няма да ме пречупиш!
Опита се да се изплюе, но без успех — устата му беше пресъхнала. Долавях мускусния аромат на страха му, просмукващ се между алкохолните изпарения и вонята на пот. Мъчеше се да изглежда корав, но под външната обвивка си оставаше просто едно обикновено хлапе.
В този момент дори изпитах нещо подобно на жал към него, ала се постарах бързо да прогоня това чувство.
Пред очите ми изникна Шели, танцуваща под лъчите на изгряващото слънце. Шели, починала от изгарянията на тялото си, защото бе започнала да се превръща във вампир.
Ако разговорът с Лукан, който подсъзнанието ми бе уловило, докато се мятах между живота и смъртта, бе истина, а не плод на делириумното състояние, действията на двамата по някакъв начин бяха станали причина за смъртта на моята самодива.
Точно това имах намерение да разбера, когато довлякох упоения кукер в изоставения склад.
Тръснах глава, запалих цигара и вдигнах капака на куфарчето с инструментите. Извадих един малък чук, подобен на онези, с които невролозите изследват коленните рефлекси на пациентите си. Само дето този не беше олекотен, а изработен от солиден метал и аз имах доста по-различна идея за употребата му.