— Съмнявам се, че няма да се пречупиш, моето момче — усмихнах се тъжно, издухвайки поредния сивкав облак. Метнах фаса на пода, стъпках го с тока на ботуша си и се приближих към него. — Не и след урока по анатомия, който смятам да ти преподам. Времето ни е ограничено, така че започваме. Първа точка: устройство на опорнодвигателен апарат, подточка — костна система…
3
Куриерът, според инструкциите, които бях дал на Тания, трябваше да дойде в точно определено време, и ако мога да използвам уличния жаргон, разцепи секундата.
Бях си отпуснал прогнозно пет часа, но свърших доста по-бързо от предвиденото. Остана ми време и за няколко непредвидени дейности. След това, докато чаках, дори се опитах да изчистя, за да установя, че с подръчни средства мисията е невъзможна.
Пневмобилът се появи сред облаци прах, хъхрещ като астматик с тежък пристъп.
Върху предната му броня се мъдреше рисунка на нещо, което спокойно можеше да мине както за грифон, така и за летящ кон, а художникът съвсем не бе пестил шарените си боички.
ХВЪРКОВАТИЯ НИК пишеше с големи букви под рисунката, а над всяка буква трептяха по чифт стилизирани крилца.
Посрещнах го пред склада, с цигара, димяща в ъгълчето на устните, и увит в груба хартия пакет, оставен на стълбите до краката ми. Бях свалил подгизналия дъждобран, използван при разпита на Динко, после криво-ляво се бях опитал да отмия спеклата се по откритите части на тялото ми кръв. Носех сивата перука и очилата с рогови рамки, използвани при дегизировката ми в еротичния клуб.
Куриерската гилдия имаше доста строги правила за осигуряване на анонимност на доставката, в случай че такава бъде пожелана, но не исках да виждат истинското ми лице.
Залогът беше твърде голям. Изкушенията също. А в променения ми план объркването играеше важна роля.
Индивидът, слязъл от колата, беше младок с форма на бъчонка, някъде около възрастта на Динко. Косата му бе оставена да избуи на висок гребен, оцветен в яркорозово. На ухото му се люлееше безопасна игла, свързана с тънък синджир към обецата, минаваща в основата на ноздрите му. Нашийник от черна кожа, с вградени в него метални пирамидки, бе закопчан около бичия му врат. Кожен елек с пришити платнени кръпки, кожени панталони, впили се в бутовете му…
Свих рамене, мерейки го с поглед — поредния представител на някоя от хилядите шантави субкултури, виреещи на територията на Общността.
— Каква е хавата, мъжки? — разкри жълтозъбата си усмивка куриерът. — Казаха ми, че имаш пратка за мен.
Кимнах, без да го удостоя с отговор. Метнах фаса си към сгушената в тревата край стълбите външна чешма, където бях провел операция частична телесна хигиенизация.
После, пъшкайки, се наведох, вдигнах пакета, съдържащ кутия — дървен куб със страна около петдесет сантиметра, и му го връчих.
Когато обаче съобщих адреса на доставката и подчертах, че искам да остана анонимен, човекът петел подсвирна. Лукан бе влиятелна фигура в бандитския живот на Паралел, а външният ми вид явно не вдъхваше доверие.
— Не знам дали ще успея да го предам лично… — измънка, оглеждайки пакета от всички страни, след което внимателно го положи на земята. — Особено без подател.
— Желателно е, макар да не е задължително — проговорих за първи път, — а името ми няма никакво значение, колкото по-малко знаеш, толкова по-хубаво ще спинкаш. Кажи на охранителите, че могат да преслушат пратката с каквито там джаджи разполагат. Спокойно, не е бомба.
— Спокоен съм бе, мъжки — тросна се куриерът, — просто лично трябва да се уверя, че всичко е наред!
Врътна се към пневмобила си, отвори вратата зад шофьора и хлътна до половината в купето. При това негово действие пред взора ми се разкри удивителната гледка на другата му телесна половина, състояща се основно от изхвръкнал над тесните кожени панталони задник.
— Хм-м, уф-ф, да, да-а — пуфтя известно време, но най-накрая явно успя да намери каквото търсеше.
Изправи се и се обърна към мен.
В ръцете си стискаше три тънки пръчици, свързани под формата на буквата Y. Материята, от която бе изработена конструкцията, блестеше като полиран метал. Подобните на кебапчета пръсти на дебеланкото бяха сключени около двете къси, а третата, значително по-дълга пръчица стърчеше напред и завършваше с топче, голямо колкото нокът на палец, вътрешността на което бе изпълнена с някаква млечнобяла мъгла.
— Купих машинката от един много известен маг-физик — гордо изрече и се зае да прекарва пръчката с топчето над опакованата кутия между нас. — Изръсих му доста полкредити, но получих уверение, че няма взривно вещество в Общността, което да не може да се засече с нея. Започва да писука пронизително, направи ми демонстрация, даде ми и сертификат…