Напуши ме смях. Бях виждал доста детекторни устройства през живота си, но не и смехотворно изглеждащи играчки като тази. Все пак, дори при изключително слабата вероятност продавачът, маг-физик — каквото и да означаваше въпросната титла — да не е бил шарлататин и този, хм, уред наистина да работеше, аз не изпитах никакво притеснение.
Съдържанието на пакета бе изцяло органично.
— Е, как е, приятелю?
Запалих поредния „Черен трол“
— Да, изглежда няма проблем — отвърна дебеланкото, избърса потта от лицето си и пак се врътна към пневмобила, за да остави машинката.
— Извинявай — рече, след като отново се обърна с лице към мен. — Когато сам си си работодател, трябва да изпипваш нещата три пъти по-добре от големите фирми! Мотото ми е: По-бърз! По-сигурен! Ясно е, че и Куриерската гилдия би задействала всичките си ресурси, за да те открие, щом те осъди на смърт, ако при доставката хвръкна във въздуха, но това едва ли би променило факта, че ще съм мъртъв като пушен свински бут.
Наведе се и взе пакета.
— След като изяснихме втората ти задача за днес — рекох, пъхайки ръка в джоба си, — трябва да те запозная и с първата. Преди голямата пратка ще занесеш на друго място ето това. Там го очакват и няма да ти задават никакви въпроси.
Куриерът се нацупи.
— И ми го казваш чак след като прибрах детектора? Когато се свърза с мен, приятелката ти ми рече, че трябва да се направи само един курс.
Повторно бръкнах в джоба си. Върху малката кутийка в десницата ми, опакована в същата светлокафява хартия като голямата ѝ сестра в скута му, се появи тлъста пачка полкредити.
— Мислиш ли, че щях да ти платя пет хилядарки, ако смятах да те изпепеля заедно с тях?
Обецата под ноздрите му нервно заигра и разклати верижката, свързваща я с безопасната игла на ухото.
— Майната ти, кукавелник — ухили се най-накрая и потната му длан обгърна ръката ми. — За тези бебчета съм готов на всичко!
— Адресът е надраскан отгоре — ухилих се и аз. — Виж дали го разчиташ, защото не се славя с краснопис.
— Цигара за из път? — предложих, щом получих утвърдителния му отговор.
Дебеланкото подпря пратката на коляно и прие почерпката.
Запушихме в мълчание.
Двама напълно непознати, споделили кратък миг на странна близост.
Вътре, в склада, разфасован и увит в найлони, обезглавеният труп на Динко нямаше как да му се наслади.
Глава XIX
Драконът вътре в мен
1
Ръждясалият ключ превъртя с грозно стържене в катинара. Отпуснах веригата, прекарана през халките на вратата, и тя увисна като стара кожа на змия. Мярката за сигурност бе по-скоро символична — не се притеснявах, че някой може да проникне насилствено в склада и да се натъкне на разпарчетосания Динко. Макар привидно занемарено и изолирано, мястото принадлежеше на търговска къща, свързана с Вълчето братство в Паралел. Всеки потенциален взломаджия щеше да проучи обекта предварително и нямаше да посмее да си докара неприятности на главата.
Обърнах гръб на постройката, в очакване на Тания. Върколачката трябваше да е с пневмобила си някъде в близост, така че да забележи заминаването на куриера.
Още преди да променя плана и да изпратя голямата кутия на мазника, бяхме решили да се завъртим из баровския квартал в предпланината. Вилата на Лукан бе от новите, разположени по-високо, а все още незастроените хълмове над тях предоставяха чудесна панорама, особено ако си въоръжен с хубав бинокъл. Спокойно можехме да наблюдаваме привичките на охранителите, часовете на смените на екипите и изобщо да съберем всякакви сведения, които щяха да са ни от полза, в случай че предприемем директна атака.
С новите действия, замислени от мен, това вече не бе необходимо, ала смятах да оставя Тания да кара натам. Хрумна ми, че има вероятност да станем свидетели на раздвижването, предизвикано от пратката в имението на Лукан. Не се притеснявах, че ще изпуснем шоуто, ако такова се състои. Куриерът първо трябваше да се отбие до бистрото, в което Ванчо сърбаше традиционното си кафе, и чак след това да потегли към другия адрес. С напредването на следобеда пък трафикът по улиците на Паралел щеше да се засили. Още време, докато заемем позиция на хълма, предварително избран от нас за наблюдение, печелехме и от факта, че гардовете на мазньото със сигурност ще проверят анонимния пакет, преди да го занесат на шефа си. Искаше ми се, макар да бе слабо вероятно, поне за миг да успея да зърна лицето на Лукавия, когато вдигне капака на кутията.