След около цигара време колата на върколачката се появи иззад ъгъла на склада и спря пред стълбите.
— Откъде го намери този образ, куриера? — запитах я, докато се намествах на мястото до нея.
— Николас Мъни, „Хвърковатия Ник“ е легенда в Многополисната Общност, приятелю — засмя се Тания. — Е, поне според собствените му думи.
— Да — ухилих се и аз. — По-бърз! По-сигурен! Пуша и цигари, разбира се, и все пак предпочитам пури…
Засмяхме се нервно, но тишината скоро увисна в купето.
— Динко? — наруши я най-накрая тя, хвърляйки ми бърз поглед.
— Не искаш да знаеш — наложих безизразна маска на лицето си. — Щом приключим с наблюдението на хълма, трябва да пратим чистачи в склада.
Тания не каза нищо.
Притиснах буза в страничното стъкло и се отдадох на тъжни мисли…
2
Като хирург ми се е случвало да наблюдавам пациенти с ужасяващи наранявания, сравнително спокойно понасящи състоянието си, и обратното — виждал съм други да припадат след убождането на пръста им при вземане на кръв.
Различните хора реагират по различен начин на болевите дразнения, но ако се изключат адептите на някои култове, които в състояние на транс могат да търпят или да си причинят сами тежки увреждания без видима реакция, всеки човек има определен праг на болката, след който се пречупва.
Истинското изкуство обаче идва след момента на пречупването.
Целта е да запазиш разсъдъка на измъчвания достатъчно трезв, за да си сигурен, че извлечените от него признания не са лъжата, която си искал да чуеш.
— Човешкият скелет — информирах Динко — е съставен от двеста и шест кости.
Обикалях край него с ленивата походка на стар котарак, за да му дам възможност добре да огледа чукчето в ръцете ми.
Младият кукер вече трепереше. Лежеше гол на пода, с крайници, вързани за четири дълги по около педя железни пръчки, ориентирани в правоъгълник и явно забити в бетона още при изливането на плочата. Нямах представа каква е била функцията им, но сега ми вършеха прекрасна работа.
Върнах се при куфарчето с инструментите. Оставих чукчето и разгънах скатания дъждобран.
— Традицията повелява да започна от фалангите — продължих, а шумоленето на промазаната материя се сля с думите ми. — Това са късите тръбовидни кости на пръстите на ръцете и краката. По две на палците и по три на останалите пръсти.
— Да го духаш! — озъби се младият кукер, но — накъсана от чаткането на зъбите му — обидата имаше по-скоро комичен ефект.
Вече плътно опакован в найлона, поставих очила с пластмасови прозрачни стъкла на лицето си, пак хванах чукчето и се приближих към живата буква X на пода.
— Времето обаче ни притиска — усмихнах се благо, — та ще караме по съкратената процедура.
Чукчето не беше достатъчно тежко, затова вложих голяма сила при замахванията. Металното му тяло се вряза с тъп звук в капачките на коленете на Динко и ги раздроби.
Изключих ума си точно когато момъкът писна от болка.
Започнах да сипя удари върху беззащитното му тяло.
Единствената мисъл, въртяща се в главата ми, бе, че преди да го подхвана и с бокса, ще трябва да го приведа във вертикално положение.
3
Динко се пречупи на първия час и запя, макар песента му да не погали слуха ми.
Сътрудничеството между Лукан и Калигулас Нергал — преизбрания Сенчест водач на вампирите в Многополисната Общност — датирало от десетилетия. Младокът бе събрал отделни частички от пъзела и бе стигнал до извода, че наставникът му най-вероятно е вербуван още по времето на постъпването си в Кукерското братство.
Това не успя да ме учуди. Не ме изненада и фактът, че въпреки наглед ефективните мерки — внимателното проучване на биографията на всеки кандидат, менталните бариери, залагани в подсъзнанието му след приема в организацията, и прочие механизми за осигуряване на надеждната защита на същата — сигурността явно се е пропукала. Реалист съм и знам, че няма идеална затворена система, която да не може да бъде пробита.
Из основи обаче бях разтърсен от гнусните дела на Лукавия през всичките тези години. Спрямо него самоубилият се в Три Ка-бърлогата си псевдовампир Нивън бе като невръстно кърмаче. Потръпнах от неволното сравнение, което бях направил наум.
Защото фъфлещият през кървава слюнка Динко ми обясни, че едно от най-атрактивните бизнес начинания на мазньото напоследък било именно доставката на човешки бебета за клубовете на Калигулас Нергал. Този деликатес, както според младока го наричали самите кръволоци, бил закупуван от отчаяни хора — самотни, алкохолизирани или пристрастени към дрогата майки, както и съпружески двойки, изпаднали в нищета. А най-ужасното беше, че и самите родители може би не са вярвали на приказките за новия живот, който, уж, щял да бъде осигурен на отрочетата им в приемни семейства, но тези пари им трябвали, за да оцелеят.