Така или иначе стотици невръстни деца били изсмукани на частните партита на вампирите, с активното съдействие на Лукавия.
Що се отнася до историята, която най-много ме интересуваше, научих, че пак той бе измислил и задействал сложния план по дискредитирането на Гай Гришнак — основен конкурент на Калигулас Нергал за водач на вампирите в Общността. Съпругата ми случайно се оказала една от пешките, жертвани в тази зловеща жива шахматна партия, но пък радостта на стария ми враг, който съвсем не допускал такова развитие на нещата, била още по-голяма.
Сладък десерт!, с тези думи описал смъртта на Шели през смях, Сладък десерт!
Почти три месеца отнела подготовката на операцията, така че да стане факт непосредствено преди поредната Кървава декада и избора на новия Сенчест водач. Изработването на фалшивия втори Зъб на архивампира Белиал и кутийката с древните символи, разкриващи стойността на артефакта, поставянето им в гробницата на територията на Полис Кръстовище, насочването на иманярите към нея, информирането на Гай Гришнак за предполагаемата безценна находка и пр. и пр.
Всичко щяло да бъде наред, ако в последната половин година Лукан съвсем не се самозабравил, започвайки да води живот, доста по-лъскав от този, осигурен му от предполагаемото положение в организацията.
Популярността му сред братята главоломно нараствала и така влязъл в полезрението на Григо, явно от години наблюдаващ трупащите влияние кукери, които можели да се превърнат в реална заплаха за авторитета му. Неговите уши и очи случайно прихванали една от срещите между хората на Лукавия и вампирите, а това рискувало успеха на цялата конспирация. Е, мазникът не му бил изпуснал съвсем края, успял да реагира навреме, като наредил замитането на всички следи, елиминирайки и наблюдателите на Главния, и своите дребни играчи.
На дясната му ръка — Динко — пък се паднала честта да отрови Григо по време на празничен банкет.
— Нищо работа — размазаната физиономия на младока се бе деформирала още повече в гнусна усмивка — веднъж отпушил се да говори, не знаеше да спре. — От един познат кардиолог взехме хапченца, които да скапят и без това скапаната помпичка на Главния, ха-ха. Пуснах ги, стрити на прах, в чашата му. Беше толкова фиркан и дрогиран, че не се усети. Другото го знаеш…
Тук някъде бях престанал да слушам.
Гневът в гърдите ми — дракон, бавно изпускащ струйки горещ дим през ноздрите си — разпери могъщи криле и блъвна ослепително бял пламък.
Когато се опомних, в ръцете си стисках отрязаната глава на Динко.
В този миг вече знаех, че освен пакетчето, съдържащо диктофона с признанията на младия кукер, което бях предвидил да доставя по куриера на Ванчо, ще има и доста по-голяма пратка, адресирана до друг.
Исках да всея смут в главата му — точно както думите, които бях слушал допреди малко, бяха всели смут в моята.
Исках да разбере, че някой е влязъл в дирите му, някой, който няма да се откаже, докато не се окъпе в кръвта му.
Исках да се гърчи от страх за жалкия си живот.
Включих апаратчето, превъртях записа с Динко и след него продиктувах кратки инструкции за единствения от Кукерите, на когото в момента можех да се доверя.
Малко по-късно извадих от куфарчето портативната флекс машина, заедно с още няколко инструмента, и се заех да поработя върху отрязаната глава.
Глава XX
Пикник в края на пътя
1
… взех инстинктивно решение.
— Спри — рекох на Тания, зърнал витрината на деликатесен магазин.
Така де, наблюдението вече можеше да се замени с по-приятно занимание.
Имах нужда от леко отпускане след толкова много смърт.
— Какво правиш? — попита спътницата ми, когато се вмъкнах обратно в колата, стиснал пластмасова пазарска кошница, натъпкана с пакети храна и една бутилка вино, стърчаща между тях.
— Чуждите пари се харчат лесно, скъпа моя — ухилих се.
Което си беше самата истина. Ванчо ми осигури достатъчно полкредити, за да не изпитвам лишения през изминалите дни. По думите му — безвъзмездно, ала имах намерение да му се издължа до стотинка, в случай че остана жив.
Кафявите очи с жълтеникави петънца в тях, изучаващи ме от съседната седалка, пък започваха да се превръщат в основната причина да желая всичко да завърши благополучно.