— Купих и кошницата — продължих през нервен смях. Погледът на върколачката ме бе накарал да се почувствам неловко. — Бива ли пикник без кошница, мм? Хайде, тръгвай…
2
… седях, сгънат почти надве в складово помещение, затрупан с бърсалки за под и дезинфекционни препарати. Беше толкова тясно, че колената ми се опираха в брадичката.
Часовникът в главата ми работеше безотказно. Изтичаше двадесет и четвъртият час от последната ми среща с Ванчо в ресторанта и осемнадесетият от момента, в който старият кукер ме бе затворил тук. Преди това, разбира се, връчи ключ и на мен, за да мога да се измъкна навън, когато реша.
Повечето време бях изкарал в състояние на контролирана летаргия, но след излизането от нея преди час, започнах да изпълнявам серии със статични упражнения за тонизиране на схванатото ми тяло.
Завършил с раздвижването на поредната мускулна група, отпих малка глътка от бутилката минерална вода. После сдъвках блокче шоколад със стафиди.
До поредната сбирка на Кукерите, отсяващи кандидатурите за новия Главатар, оставаха три часа. Срещата щеше да се проведе в тази сграда — в зала, отстояща на по-малко от десет метра от складовото помещение, в което се намирах аз.
Лукан Лукавия, разбира се, щеше да присъства.
И няма как — беше един от основните претенденти.
Започнах поредната серия упражнения. На устните ми изникна дяволита усмивка…
3
… черният път имаше добре отъпкани коловози и пневмобилът изкачваше височината без особени сътресения. Доста отдавна не беше валяло, а местността явно бе предпочитана от семейства или влюбени двойки за излет сред природата. На няколко места зърнах огнища, оформени с камъни и дръвца, струпани на спретнати купчинки край тях.
Вятърът облиза лицата ни, щом излязохме от колата и се заехме да постелем брезентовото платнище от багажника върху меката трева.
Демонстративно седнах с гръб към къщите, накацали на склоновете под нас. Разгънах пакетите — предимно колбаси и сирена. Отворих бутилката с тирбушон — пластмасова фигурка на джудже, стиснало стоманена кирка. Още една от импулсивните ми покупки в магазина. Разлях по няколко пръста в две метални канчета.
— Наздраве — рекох, след като предложих виното на Тания.
— Наздраве — отвърна ми тя. Изглеждаше смутена. Сякаш все още не можеше да повярва, че това наистина се случва. — А наблюдението?
— Наблюдението отпада — ухилих се и гаврътнах канчето си на един дъх. — Промяна в плана…
4
… Ванчо почти машинално се пресегна към пакета ми с цигари, оставен на ръба на план-чертежа.
— Тук — рекох, — от главния коридор, в който се намира залата, под прав ъгъл излиза друг, по-тесен. Първото помещение в началото на разклонението е малък склад. Идеално е за целта. Ще ме вкараш след полунощ. От теб знам, че преди определените за сбирките ви вечери, чистачи не се допускат на територията на сградата през целия ден.
Старият кукер запуши, втренчен в нокътя на показалеца ми, сочещ килийка от чертежа. Известно време сумтя, сякаш жилав секрет бе задръстил носа му.
— Искаш от мен нещо, заради което мога да си докарам беля на главата.
Улових очите му с поглед. Постарах се да не мигам, докато говоря.
— Прослуша ли записа, който куриерът ти донесе вчера?
Ванчо за последен път дръпна жадно от почти изсмукания фас и го смачка в пепелника.
— Ти как мислиш? Сънят и без това трудно ме намира, а снощи въобще не дойде.
Знаех какво е изпитал, нали малко преди него се бях пържил на същия огън. Точно в този момент обаче не исках да пускам черни мисли в главата си.
Сърцето ми биеше с лудешкия ритъм на влюбените. По устните ми като дамги все така пареха целувките на Тания от предния ден.
— Пратката с диктофончето е била анонимна — тръснах глава, за да прогоня спомена. — Срещите между нас никога не са се случвали. Няма как да те свържат с проникването ми в сградата. От теб се иска само да носиш записа от разпита на Динко на сбирката и да го пуснеш, когато вляза в залата. Другото остави на мен.
Ванчо тежко въздъхна. Извърна очи от мен, но усетих, че съм го спечелил.
— Ще го убиеш — едва доловимо промълви.
— Ще направя каквото е необходимо.
5
… целунахме се. Главата ми се завъртя. Към замайването, причинено от бързите глътки вино, се добави една приятна лекота. Слабините ми се възпламениха. Заболя ме, но ми стана и хубаво.
Дрехи се разхвърчаха във въздуха.
Нямаше време за опознаване.
Дълго отлаганото трябваше да се случи на мига.