По-натам несвързаните брътвежи продължаваха:
… има начин човешкото същество да стане равно на вампира! Калигулас Нергал обаче отказва да ме допусне твърде близо! Нарича ме свой довереник, но в действителност за него съм просто човешка маша, само заучени фрази и недомлъвки излизат от устата му.
… аз не мога да бъда роб! ВЯРВАМ, че разковничето е в Зъба, ИСТИНСКИЯ ЗЪБ, притежаван от Сенчестия!
Въпрос на време е да се добера до могъщия артефакт!!!
С всяка прочетена дума започвах да осъзнавам, че манипулаторът на свой ред е бил ловко манипулиран, вероятно още от момента на вербуването му.
Запитах се дали всички не сме били просто разпилени парченца от ужасяващ и сложен пъзел, който дори създателят му едва ли би успял да нареди отново впоследствие.
5
— Е… — не се сдържах, когато минутите след края на разказа ми се удавиха в тягостна тишина.
Нерония вдигна очи към мен. Видях как нещо се надига иззад тъгата в тях.
— Историята е толкова невероятна, че няма начин да не е вярна.
Кимнах.
— Към момента в Паралел циркулира слухът, че Лукан е убит заради злоупотреби с пари на Кукерското братство, но е въпрос на дни истинската причина да излезе наяве и…
— … да стигне до ушите на Нергал — продължи мисълта ми Нерония. От предишната ѝ отпуснатост не беше останала следа. — А скоро след това наемните му убийци ще тръгнат насам. Защото, според Единния Кодекс на честта на вампирските кланове, той се е превърнал в мой смъртен враг. Кръв се измива само с кръв!
— И защото — рекох, — макар да звучи изтъркано, който удари пръв, в повечето случаи печели битката.
Потупах пакета с цигари в горното джобче на ризата. Пушеше ми се неистово, но се въздържах. Доставянето на пречистен въздух бе една от причините за фантастичните цени на жилищните модули в Оазисите. Струваше ми се кощунство да увоня тази приветлива градина.
Бледата дама до мен не забеляза нервните ми движения, свела очи и явно вглъбена в мисли.
— Каква е твоята роля, докторе? — попита най-накрая.
— Аз съм просто вестоносецът, който ти дава преднина…
Нерония отново вдигна поглед към мен. Прочетох въпроса в него.
— Това е — казах. — Не очаквай повече от мен. Уморих се от толкова смърт. При други обстоятелства нямаше да се кротна, докато не взема и главата на Калигулас Нергал, но обстоятелствата се промениха.
— Любов — подсмихна се тя. — Само любовта може да подпали очите така, както светнаха твоите.
— Да — отвърнах. — Любов.
6
Два дни след този разговор кончината на Сенчестия водач на вампирите взриви Многополисната Общност.
Куршумът бе намерил Калигулас Нергал в малките часове на нощта на терасата на популярен хематологичен клуб. Експерти установиха, че стрелецът се е намирал на покрива на необитаема сграда, отстояща на почти два километра. От тежките тъканни поражения, причинени на вампира, пък направиха извода, че парчето метал предварително е било обработено — най-вероятно накиснато в чеснов екстракт и оставено да засъхне.
— Пустият му Грим! — възкликна Тания, щом излязоха подробностите около убийството.
— Грим? — името ми се струваше познато.
— Спомняш ли си фалшивото покушение, което ти спретнахме пред портала на Клиниката за митологични създания?
Образите изведнъж нахлуха в главата ми. Моя милост, преметнал на рамо брезентова торба, пълна с оръжия, куче с форма на кебапче, отъркващо се в краката ми, съсък на куршум, витрина, пръскаща се на хиляди късчета…
— Тогава ти споменах за Грим — снайпериста, който никога не пропуска. Нощната стрелба, невероятната дистанция. В цялата Общност онези, които могат да реализират такова попадение, се броят на пръстите на ръката ми. А Грим е и приятел на Дориан — смигна ми.
Знаела е, помислих си, още когато е уреждала срещата с Нерония, е разговаряла с брат си.
— Пустият му Грим — изимитирах я и след миг двамата избухнахме в смях.
7
Ден след убийството на Калигулас Нергал пристигна писмото от Етичната комисия. Съобщаваха ми, че завинаги съм изгубил право да упражнявам лекарската професия.
Взирах се в мастилените петънца, но се опитвах да погледна и навътре към себе си, за да разбера какво точно изпитвам.
Нищо.
Обливаше ме свръхестествена, изпразнена от съдържание лекота.
Смачках хартийката, метнах я в коша за боклук.
Палнах цигара, издишах клъбце дим.
В същия миг разбрах.
Проклятието винаги е било в нас, без оглед на това човеци ли сме, вампири, върколаци, или…
Оная изначална лошавина, която чака да ни сграбчи в унищожителната си прегръдка и от която малцина успяват да се отскубнат.