Тя всъщност е Проклятието!
И тогава ми хрумна, че единствено от мен зависи дали ще се примиря с този факт, или ще се опитам да се променя към по-добро.
Загасих цигарата в пепелника.
Надянах кукерския елек.
Препасах колана.
Звънчетата му пропяха.
Така трябваше — да ми напомнят за смъртта, която съм посял и която повече не смятах да сея.
Затворих очи и видях очи — кафяви, с жълти точици в тях.
8
— Искаш ли да дойдеш с мен на едно бунище в покрайнините на Паралел? — попитах я същия следобед.
— И какво ще правиш на едно бунище в покрайнините на Паралел? — на свой ред попита тя.
— Ще се науча да свиря на флейта.