Гласът на Ванчо проникна през облака от спомени и го разпиля.
— Можете да се изправите.
Надигнах се и отворих очи. Звънчетата по колана ми тихо пропяха.
— Моля, всички, обърнете се наляво.
Извърнахме глави в указаната посока, за да проследим как от тавана се спуска правоъгълно бяло платно. Светлините в залата угаснаха.
— Сега — обяви Ванчо, — според последната воля на Григо, ще изгледаме запис, направен в болницата малко преди смъртта му.
Чу се жужене на прожекционен апарат и бялото платно оживя.
Глава IV
Малвина
1
Човърках разсеяно месото в подноса пред мен. Слушах Кара Танас, говорещ и едновременно лакомо похапващ от дясната ми страна. Кой-кой е по наредените под формата на буквата П маси, кръгове на влияние в отделните клонове на организацията, клюки… Учудващо бе, че все още не е успял да се задави.
Бяхме се прехвърлили в по-вътрешна зала за прощалната вечеря, след като поклонението свърши и кремационна капсула погълна ковчега с Григо.
Тия джаджи, набиращи популярност в последно време, лесно и сравнително евтино можеха да се наемат във всяко уважаващо себе си погребално бюро. Представете си нещо като издължено сребристо яйце, дълго около три метра, с диаметър метър и половина, в чиято утроба се поставя обектът за кремиране; същата развива температура от хиляди градуси за броени секунди, подир което изплюва през специален отвор урната с шепата прах. Бързо и чисто.
Оставих вилицата и забих поглед в десницата си. Върховете на пръстите ми сякаш още усещаха хладната твърдост на мъртвата плът, когато се наведох над отворения ковчег и докоснах бузата на Григо.
— Сбогом, братко! — прошепнах, а в очите ми изведнъж започна да пари.
Преди да се извие опашката от опечалени, бяхме изгледали записа.
Камерата трябва да е била закрепена в края на болничното легло, откъм краката на Григо, защото улавяше в близък план само горната част от торса и лицето на кукерския главатар, поставен в седнало положение. Гледката ме ужаси. Подпухналата бледа плът се люлееше като тесто по бузите и шията му, устните му имаха виолетово малинов оттенък, огромни синкави кръгове обгръщаха очите му, погледът в тях бе изгубил бистротата си, в ноздрите му беше напъхана тръбичка, подаваща кислород…
Наред с ужаса обаче изпитах и възхищение. Григо намираше сили да изобрази нещо като усмивка, докато говореше, а от време на време отеклите пръсти на дясната му ръка, стиснали цигара, влизаха в кадър, за да подръпне немощно от нея.
Този човек съзнаваше, че умира, но искаше да стане по неговия начин. Без хленчене и мрънкане, с достойнство.
— Е, приятели — изхъхри Григо, — щом ви прожектират това, вече сте забелязали, че гледката не е от най-хубавите, нали, ха-ха. С две думи казано — пътник съм…
Гласът му звучеше по оня измъчен начин, който бях усетил и от диктофона. Предположих, че записите са направени по едно и също време.
Няколкото встъпителни дебелашки шеги скоро преминаха в наставления, касаещи делата на организацията до провеждането на Събора, когато щеше да се избере нов Върховен главатар. Григо недвусмислено даваше да се разбере, че и на смъртния си одър здраво е стиснал юздите.
— … назначавам за свой временен заместник…
… негови преки подчинени стават…
Постепенно изключих и се вглъбих в собствените си мисли. С всяка следваща минута, прекарана в Полис Паралел, осъзнавах, че молбата на Главния да дойда тук, не е била моментна прищявка или плод на сълзлив сантимент, а част от внимателно обмислен предварителен план…
— … урната с праха ми да остане на съхранение при дъщеря ми Малвина…
Името, долетяло към мен отнякъде много далеч, ме накара да подскоча. Все едно забиха нажежена игла в ухото ми.
В следващия момент осъзнах, че записът с Григо продължава да върви.
2
Прощалната вечеря постепенно загубваше тъжния си облик.
Кукерите методично почнаха да се отрязват в комплект с придружаващите ги дами.
Възгласи, ругатни, тостове, изревавани къде по-членоразделно, къде с комично фъфлене, неприличен женски кикот, дрънчене на чаши и прибори… Картинката със сигурност щеше да се хареса на главния виновник, ако, разбира се, все още беше жив.
Кара Танас вече хълцаше юнашки и през минута изтезаваше лявото ми рамо с космата лапа, което в просълзените му от спирта очи вероятно минаваше за приятелско потупване.