Стояхме в покрайнините на квартал Темпъл Бар и аз бях изтощена.
Бях с Джейни седем дълги часа и не го харесвах повече, отколкото преди да го нахраня с Ънсийли и да го принудя да види какво става в неговия свят.
Той също не ме харесваше повече. Всъщност бях съвсем сигурна, че ще ме мрази до края на живота си за това, срещу което го накарах да се изправи тази вечер.
Била съм го дрогирала, настояваше той скоро след като започнах нашата малка разходка. Дала съм му халюциногени. Щял да ме арестува за трафик на наркотици. Щял да ме изрита от Ирландия и да ме прати у дома в затвор.
И двамата знаехме, че нямаше да го направи.
Беше отнело часове да го водя из Дъблин и да му показвам какво има в баровете, какво кара такситата и какво продава на уличните сергии, за да ме разбере, но накрая успях. Трябваше да го тренирам през цялото време как да се държи, как да хвърля погледи и да не ни издава, освен ако не искаше да свърши мъртъв като О’Дъфи.
Въпреки всичко, което мислех за методите му да се справя с мен, инспектор Джейни беше добро ченге със здрави инстинкти, независимо дали му харесваше какво му казват те. Настояваше, че нищо от това не е истинско, но въпреки това използва натрупания за двайсет и две години в разследвания опит. Беше наблюдавал тъжни чудовища с влажни очи и без усти, гаргойли с кожени криле и тромави маси от деформирани крайници и сълзяща плът с перфектното безразличие на неверник.
Беше се подхлъзнал само веднъж преди няколко минути.
Набързо бях Нулирала и намушкала три Момчета-носорози в тъмната уличка, която използвахме да минем напряко.
Джейни стоеше и се взираше в техните тела със сиви крайници, попиваше буцестите лица с изпъкнали челюсти и зъби като бивни, мънистените очички и слонската кожа, отворените рани, разкриващи розово-сива плът, изпъстрена с пълни с гной кисти.
– Нахранила сте ме с това? – каза той накрая.
Вдигнах рамене.
– Беше единственият начин, който знаех, за да Ви покажа това, което трябваше да видите.
– В онези малки сандвичи... имаше парчета от тези... неща? – гласът му се повиши, червендалестото му лице беше бледо.
– А-ха.
Той ме погледна, адамовата му ябълка се тресеше и за миг помислих, че ще повърне, но той се удържа.
– Лейди, Вие сте една болна откачалка.
– Стига! Има още едно нещо, което искам да видите – казах му.
– Видях достатъчно.
– Не, не сте. Още не – бях запазила най-лошото за накрая.
Завърших туристическата ни обиколка в края на една нова Мрачна зона на северния бряг на река Лифи, която планирах да разузная, за да мога да отбележа параметрите ù на картата, която бях заковала на стената в стаята си.
– Помните ли местата, които не можехте да намерите на картите? – попитах. – Районът до книжарницата? Тези, които О’Дъфи е проверявал? Ето какво са те – махнах с ръка към улицата.
Джейни направи крачка към мрака и аз излаях:
– Не напускайте светлината!
Той спря под една улична лампа и се облегна на нея. Наблюдавах лицето му, докато гледаше как Сенките се плъзгат гладно по ръба на мрака.
– И очаквате да повярвам, че тези сенки ядат хора? – каза накрая той стегнато.
– Ако не ми вярвате, идете у дома, вземете едно от децата си и го пратете вътре! Вижте какво ще стане! – не се чувствах толкова хладнокръвна, колкото звучах, когато го казах, но трябваше да му го набия в главата и за да го направя, трябваше да ударя там, където живее, да доведа заплахата възможно най-близо до дома му.
– Никога повече не споменавайте децата ми! – извика той, обръщайки се към мен. – Чувате ли ме? Никога!
– Когато това отшуми – посочих му, – вече няма да знаете къде са Мрачните зони. Децата Ви може да вървят към училище през някоя и никога да не се върнат. Ще отидете ли да търсите техните купчинки? Ще знаете ли изобщо къде да търсите? Ще умрете ли, докато опитвате?
– Заплашвате ли ме? – със свити юмруци той се наежи срещу мен.
Не отстъпих.
– Не. Предлагам да Ви помогна. Предлагам Ви сделка. След около ден няма да можете да виждате повече това. Няма да имате представа къде е опасността за семейството Ви, а тя е навсякъде около Вас. Мога да Ви информирам. Мога да Ви казвам къде са Мрачните зони, къде се събират болшинството Ънсийли и как най-добре да държите в безопасност жена си и децата си. Ако стане наистина лошо, мога да Ви кажа кога да се махнете от града и къде да отидете. В замяна искам само малко информация. Не искам от Вас да ми помогнете да извърша престъпление. Искам да ми помогнете да се опитам да ги предотвратя. Ние сме на една страна, инспекторе. До тази вечер просто не знаехте какво има от другата страна. Вече знаете. Помогнете ми да спра случващото се в този град!