– Това е лудост!
– Лудост или не, това е истинско – и на мен ми беше трудно да го приема. Бяха нужни много залитащи стъпки, за да премина моста, свързващ нормалния свят с този мрачен, пълен с Фае Дъблин. – То уби О’Дъфи. Ще оставите ли да убие и Вас?
Той погледна настрани и не каза нищо. В този момент знаех, че съм спечелила. Знаех, че ще ми се обади следващия път, когато съобщят за престъпление. Ще ме мрази всяка минута, ще си казва, че е луд, но ще се обажда, а това беше всичко, което ми беше нужно.
Оставих Джейни в управлението на Гарда на Пиърс Стрийт, уверявайки го, че видението скоро ще отшуми. Докато се разделяхме, видях същия празен израз в очите му, който понякога зървах в моите собствени.
Съжалих го.
Но ми трябваше човек в Гарда и вече го имах.
Освен това, ако не му бях отворила очите тази вечер и не го бях принудила да види какво става, щеше да свърши мъртъв за няколко дни. Твърде много си пъхаше носа наоколо. Щеше да забележи изоставена кола в някоя задна уличка и да навлезе в Мрачна зона през нощта или този, който беше срязал гърлото на О’Дъфи, за да го накара да замълчи, щеше да среже и това на Джейни.
Той беше ходещ мъртвец. Сега поне имаше шанс.
Три
Бих умряла за него.
Няма какво друго да кажа.
Бих дала последния дъх в тялото си и последната надежда в сърцето си, за да го запазя жив. Когато мислех, че съм полудяла, той дойде при мен и ми помогна да го проумея. Помогна ми да разбера какво съм, показа ми как да ловувам и да се крия. Научи ме, че има необходими лъжи. Научих много за тях напоследък. Всеки път, щом се обади Мак, се упражнявам отново. Бих умряла и за нея.
Той ме накара да видя себе си различно. Той ми позволява да съм жената, която винаги съм искала да бъда. Не перфектната дъщеря и награждаваната ученичка, която има чувството, че трябва да прави правилните неща, за да се гордеят мама и татко, или перфектната по-голяма сестра, която винаги се опитва да дава лъскав пример на Мак и да не позволява любопитните съседи да обърнат острите си, клюкарски езици към нас. Мразя интригантите на малкия град! Винаги съм искала да бъда като Мак. Тя не прави нищо, което няма желание да прави. Когато хората я наричат мързелива и егоистична, на нея не ù пука, тя е щастлива. Чудя се дали знае колко се гордея с нея за това.
Но нещата сега са различни.
Тук в Дъблин, с него, мога да бъда каквато поискам. Вече не съм затворена в малък град в Дълбокия Юг, принудена да бъда добро момиче. Свободна съм!
Той ме нарича негова Кралица на нощта. Показва ми чудесата на този невероятен град. Насърчава ме да открия моя собствен път и да избера какво смятам за правилно или грешно.
А сексът... Боже, сексът! Не знаех какво е секс преди! Той не е нежна музика и светлина на свещи, избор, преднамерено действие.
Той е неволен като дишането и е също толкова невъзможно да не го правиш. Тръшната на стената в тъмна уличка или легнала по гръб на студения цимент, защото не мога да понеса и секунда повече без него. На ръце и колене с пресъхнала уста и сърце в гърлото ми, чакаща момента, в който той ме докосва и отново съм жива. Наказание и пречистване, кадифен и яростен, сексът кара всичко останало да се топи, докато нищо няма значение, освен той да влезе в мен и тогава не просто бих умряла за него, бих убила за него.
Както направих тази вечер.
И когато я видя утре...
Мразех го.
О, мразех убиеца на сестра ми и преди, но сега го мразех дори още повече.
Тук, в ръката ми с побелели кокалчета беше доказателството, че лорд Господар беше използвал тъмните си сили върху Алина, беше я превърнал в нещо, което тя не беше, преди да я убие: Страница, откъсната от дневника ù, изписана с красивия ù, нежно наклонен почерк, който беше започнала да усъвършенства преди дори да се научи да чете.
Страница, толкова неприсъща за Алина, че не можеше да е по-очевидно, че той е промил мозъка ù, използвал е върху нея Гласа, който беше използвал върху мен онази нощ в пещерите под Бърен, когато настоя да му дам амулета и да отида с него, а аз не бях в състояние да устоя или да му откажа. Със силата на няколко прости думи ме беше превърнал в безмозъчен автомат. Ако не беше Баронс, щях да се затъркалям след него поробена. Но Баронс също беше опитен в друидската сила на Гласа и ме беше освободил от магията на лорд Господар.