Той хвана ръката ми и предложи да отидем някъде другаде.
– Обсъждат бюджета – уведоми ме с дълбок, дрезгав акцент, намествайки пълната си раница на мускулесто рамо.
– Не трябва ли да останеш?
– Не. Само тези на пълен работен ден трябва да изстрадат срещите. Аз съм на непълен работен ден – той ми пусна убийствена усмивка, която ме накара да се изправя. Крисчън беше от типа добре изглеждащи момчета, които те карат да продължаваш да хвърляш крадешком втори и трети погледи към тях. Имаше леко набола брада и силна челюст, широки рамене, безупречна мургава кожа и поразителни тигрови очи. Имаше дълги крайници, които придаваха естествена грация на тялото, която намекваше за зрялост отвъд годините му. – Освен това тук не е място, на което ми е удобно да говоря, а имаме много да говорим, момиче.
Надявах се това да означава, че най-после някой ще ми каже нещо полезно за сестра ми. Заведе ме в учебна зала без прозорци в почти безлюдния сутерен на сградата. Настанихме се в сгъваеми метални столове под бръмчащи флуоресцентни лампи и аз си представих, че Алина може да е седяла и да е учила на същото място един или два пъти. Не губих време да питам Крисчън как се е запознал с нея. Чудех се дали той е бил едно от момчетата, с които се е срещала, когато е пристигнала тук, преди мозъкът ù да бъде промит от лорд Господар. Аз със сигурност бих излизала с него. В друг живот. Нормален.
– Тя дойде при мен в КДЕ. Търсеше някой да ù преведе страница с текст.
– Какъв текст? – помислих веднага за Шинсар Дъб.
– Такъв, който не можех да преведа. Чичовците ми също не успяха.
Предположих, че чичовците му са лингвисти, и го казах.
Той се усмихна едва, сякаш развеселен от въпроса ми.
– Те са историци, до известна степен, имат широки познания за антики и такива неща. Не бях се сблъсквал с текст, който те не могат да преведат.
– Откри ли изобщо какво е било?
– Мой ред е, Мак. И аз имам няколко въпроса. Какво стана с теб онази вечер? Защо се отказа?
– Казах ти. Баща ми се обади и се заговорихме за мама и затова, че се влошава, и просто загубих представа за времето. А когато свърших с разговора, нещо, което бях яла за вечеря, не се разбираше с мен и ми стана толкова лошо, че направо си легнах.
– Добър опит! – каза той сухо. – Сега ми кажи истината!
– Току-що ти я казах.
– Не, не си. Ти лъжеш. Чувам го в гласа ти.
– Не можеш да чуеш дали лъжа в гласа ми – присмях се. – Езикът на тялото може да ти каже някои неща, но...
– Напротив, мога – той ме отряза с онази убийствена усмивка. – Буквално. Ти лъжеш, аз го чувам. И ми се иска да не можех. Нямаш представа колко често лъжат хората. През цялото скапано време, за всичко, дори за глупави неща, за които няма смисъл да си правят труда да лъжат. Помежду ни трябва да има истина, Мак! Или изобщо нищо! Ти избираш. Но не се опитвай да ме заблуждаваш! Не можеш.
Започнах да разкопчавам дъждобрана, но си спомних за арсенала и размислих. Настаних се обратно на стола и кръстосах крака, едното токче се полюляваше. Огледах внимателно лицето му. Боже мой, той беше сериозен!
– Наистина ли познаваш кога хората лъжат?
Той кимна.
– Докажи го!
– Имаш ли приятел?
– Не.
– Има ли мъж, който те интересува?
– Не.
– Лъжеш.
Наежих се.
– Не лъжа.
– Напротив, лъжеш. Може да не ти е приятел, но има някой, който те интересува достатъчно, за да мислиш за секс с него.
Изгледах го кръвнишки.
– Не лъжа. Няма как да знаеш това.
Той сви рамене.
– Съжалявам, Мак! Чувам истината дори когато хората не я признават пред себе си – една черна вежда се повдигна. – Не допускам, че може да съм аз?
Изчервих се. Той ме накара да си го помисля. Ние. Голи. Еха! Аз бях напълно здрава жена, а той беше великолепен мъж.
– Не – казах засрамена.
Той се засмя, златните му очи проблясваха.
– Лъжа. Опашата. Ще ти хареса. Казвал ли съм ти, че вярвам в задоволяването на женските фантазии?
Подбелих очи.
– Не мислех за това, преди да го кажеш. Ти вкара тази идея в главата ми и аз започнах да я обмислям – и това ме тревожеше, защото можех да се сетя само за още двама мъже (използвах доста произволно този термин и за двамата), с които можех да мисля да правя секс, преди Крисчън да ме накара да мисля за секс с него. И двамата бяха ужасно лош избор. – Това не доказва нищо.