– Предполагам, ще трябва да ме приемеш на доверие, докато ме опознаеш. Аз те приемам на доверие. Не искам от теб да доказваш, че виждаш Фае.
– Хората мислят за секс през цялото време – казах аз сприхаво. – Даваш ли си сметка всеки път, когато мислиш за секс и с кого?
– Благословени да са светците, не! Не бих могъл да направя нищо. През повечето време е като музика за фон. Нали знаеш – „секс, секс, секс, направи нещо, преди още добра сперма да умре“ звучи в главата ми с лек, чувствен ритъм, после се появява някой като теб и музиката се усилва до онази песен на „Найн Инч Нейлс“, която чичо ми пуска непрекъснато на жена си – той направи гримаса. – Ние напускаме замъка и отиваме някъде другаде, когато го прави.
– Чичо ти слуша Трент Резнър? – примигнах. – И живееш в замък? – не знаех кое от двете беше по-шантаво.
– Голям. Ветровит. Не е толкова внушително, колкото звучи. И не всичките ми чичовци са яки като Дагиъс. Мъжете искат да са като него. Жените го обожават. Това е вбесяващо всъщност. Никога не му представям приятелките си.
Ако беше като Крисчън, можех да разбера защо.
– Важното, Мак, е да не ме лъжеш! Ще разбера. И няма да го приема – обмислих искането му. Знаех какво е да си способен да правиш нещо, което другите смятат за невъзможно. Реших да го приема за чиста монета и да видя какво ще излезе. Времето щеше да каже.
– Това дар по рождение ли е, както аз съм Шийте зрящ?
– Ти не смяташ това да си Шийте зрящ за дар. Както не е дар и моят... малък проблем. И да, за голямо неудобство на родителите ми, съм роден такъв. Има необходими лъжи. Или поне мили. Никога не съм имал възможност да ги чуя. И сега не ги чувам.
Алина беше казала същото: Необходими лъжи.
– Ами, погледни от хубавата страна! Нямаш възможност да чуеш никакви лъжи, но и никой около теб не може да ти каже никаква. Мислиш ли, че е лесно да си около някой, на когото трябва да казваш истината във всички... О! – спрях рязко. – Нямаш много приятели, нали? – не и ако свободно говореше каквото му е на ума, а изглеждаше от точно този тип хора.
Той ме изгледа хладно.
– Защо се отказа онази вечер?
– Имах среща с една Мрачна светиня, а от тях ми се гади толкова, че буквално спирам да функционирам, ако се окажа твърде наблизо.
Той се облегна напред, сложил лакти на коленете, и се взря в мен с интерес.
– Ето това беше небесен хор на истината, момиче. Видяла си Мрачна светиня? Коя?
– Откъде знаеш за Мрачните светини? Кой си ти и как си замесен в това? – не ми трябваха повече озадачаващи мъже в живота ми.
– Колко истина ще ми дадеш?
Поколебах се само за кратко. От всички мъже, които бях срещнала в Дъблин, той изглеждаше най-много като мен – по същество нормален, но измъчван от нежелан, променящ живота му талант.
– Колкото мога, стига ти да направиш същото.
Той кимна доволен, после се облегна на стола си.
– Произлизам от клан, който в древни времена е служел на Фае.
Келтър, каза Крисчън, някога били Висши друиди на Туата Де Данан, преди много хиляди години, по време на краткия период, в който Фае се опитали да се правят на добри и да съществуват съвместно с човека.
Нещо се случило, което разбило крехкия мир – той прескочи тази част, но каквото и да е било, е накарало Фае и хора да тръгнат по различни пътища, и то не дружески.
Била договорена Спогодба, която да позволява на двете раси да съществуват на една и съща планета, но да държи царствата разделени, а на Келтър била дадена отговорността да изпълняват определени ритуали, за да поддържат стените между тях. През хилядолетията те ги изпълнявали точно, с няколко изключения, и ако се проваляли в някои дребни неща, винаги успявали да го компенсират точно навреме.
Но в последните години ритуалите спрели да вървят както се очаква. На тези предварително определени нощи в годината, когато Келтър трябвало да изпълняват своята магия, някаква друга тъмна магия се надигала и пречела обетът да бъде затвърден и десятъкът да бъде платен напълно. Тази друга магия не била в състояние да срине стените между световете ни, но сериозно ги отслабила. Чичовците на Крисчън смятали, че стените няма да издържат, ако не успеят да довършат и следващия ритуал. Кралицата на Сийли Авийл, която в миналото винаги се появявала във времена на криза, още не се била появила, въпреки че я призовавали с всяко заклинание, което имали на разположение.
Бях прикована от историята. Мисълта, че от хиляди години един клан в планините на Шотландия предпазва човечеството от Фае, ме очароваше. Особено ако всички бяха като Крисчън – великолепни, секси, хладнокръвни. Беше успокоително да знам, че на Земята има други кръвни линии със специални, необичайни сили. Не бях сама в разбирането на това какво се случва с нашия свят.