– Каза ли на сестра ми нещата, които току-що ми каза?
– Нямах възможност.
– Ако никога не сте били приятели, как си разбрал, че тя е Шийте зрящ? Как разбра за мен?
– Проследих я няколко пъти – каза той. – Тя винаги гледаше неща, които не бяха там, проучваше празни пространства. Бях отгледан с истории за Шийте зрящи. Семейството ми... си пада по стари митове и науки. Събрах две и две.
– А аз?
Той сви рамене.
– Ти разпитваше из Тринити за нея. Освен това семейството е въпрос на публични архиви, ако знаеш къде да търсиш.
С всичките ми врагове наоколо бих искала тези архиви да бяха унищожени. Бях благодарна, че родителите ми бяха на шест хиляди километра.
– До коя Мрачна светиня беше в близост онази вечер? – попита той небрежно.
– С амулета.
– Лъжа.
Изпробвах го.
– Скиптъра.
– Отново лъжа. И няма такова нещо.
– Прав си. Беше Кутията – казах аз тежко.
– Чакам истината, Мак.
Свих рамене.
– С Шинсар Дъб? – предложих, сякаш го нямах предвид наистина.
Той скочи от стола си.
– Какво? Шегуваш ли се? Не, няма нужда да отговаряш, знам, че не се шегуваш. Каза, че не знаеш къде е.
– Не знам. Видях я да минава.
– Тук? В Дъблин?
Кимнах.
– Изчезна. Нямам представа къде беше... отнесена.
– Кой... – започна Крисчън.
– Здравейте! Какво става?
Погледът на Крисчън се плъзна покрай мен към вратата. Той се вкочани.
– Здрасти, човече! Не те чух да влизаш.
Аз също не бях.
– Откога стоиш там?
– Току-що отворих вратата. Стори ми се, че ви чух да говорите тук.
Обърнах се в стола. Когато заговори за втори път, бях разпознала гласа. Момчето със замечтаните очи, което бях видяла в музея, а после бях срещнала на улицата, когато ме беше разпитвал инспектор Джейни, изпълваше рамката на вратата с мургавата си, замечтана хубост. Беше ми казал, че работи в КДЕ, но го бях изхвърлила от ума си. Подобно на Крисчън, в друг живот бих започнала да излизам на срещи с него на мига. Тогава защо Баронс се оказа този, с когото накрая се целувах?
– Здравей, красиво момиче! Странно е да те видя тук. Светът е малък, нали?
– Здравей! – изчервих се леко. Правя го, когато добре изглеждащи момчета ме наричат красива. Особено сега, когато всеки път щом погледна в огледалото, едва се разпознавам. По ирония, когато светът ти напълно се обърка, всекидневните безсмислени неща внезапно изглеждат като истински перли.
– Познавате ли се? – Крисчън изглеждаше объркан.
– Сблъсквахме се един-два пъти – отговорих аз.
– Търсят те в офиса, Крис – каза момчето със замечтани очи. – Ел иска да говори с теб.
– Не може ли да почака? – каза Крис нетърпеливо.
Той вдигна рамене.
– Тя, изглежда, не мисли така. Нещо свързано с присвоени средства или нещо такова. Казах ù, че сигурно е счетоводна грешка, но тя си го е навила на пръста.
Крисчън завъртя очи.
– Тази жена е невъзможна! Ще ù кажеш ли, че ще дойда след пет минути?
– Разбира се – погледът му се вряза в мен. – Това ли е приятелят, когото спомена?
Поклатих глава.
– Но имаш, нали?
– Дузини, не помниш ли?
Той се засмя.
– Ще се виждаме, красиво момиче. Пет минути, Крис! Знаеш каква е Ел към теб – прокарвайки пръст през гърлото си, той се ухили и излезе.
Крисчън забърза към вратата и я затвори.
– Добре, трябва да говорим бързо, защото тази работа ми трябва занапред, а напоследък Ел търси каквато и да е причина, за да ме уволни. Има нещо, което трябва да видиш – той отвори раницата си и извади кожен тефтер, вързан с шнур. – Чичовците ми ме пратиха в Дъблин с причина, Мак. Е, няколко, но само една пряко засяга теб. Наблюдаваме работодателя ти.
– Баронс? Защо? – какво беше научил? Нещо, което да ми помогне да подредя собствените си тревоги кой и какво е той?
– Чичовците ми са колекционери. Но твоят работодател иска всичко, което те се опитват да колекционират през последните няколко години. Той е успял да получи някои от нещата, чичовците ми са се добрали до други, а някои пък са отишли при трета страна – той извади папка от тефтера и ми подаде списание, прегънато отворено на една страница. – Това Джерико Баронс ли е?
Кратък поглед беше достатъчен.
– Да.
Беше почти скрит в сенките, стоеше зад група мъже, но светкавицата беше уловила лицето му в точния ъгъл, за да го окъпе в ярка светлина. Снимката беше на пиксели, но нямаше как да го сбъркам. Баронс е необикновен. Казва, че произхожда от баски и пикти.