Затворих очи. Знаех какво беше това, а и той трябваше да се научи на нови номера. Отворих ги и погледнах надолу към себе си. Поне не бях гола.
– В’лане! – казах. Дали някога щях да говоря с него за това!
– МакКайла!
Пренебрегнах отражението на високото, еротично златно създание зад рамото си и в онова древно, чуждо място на Шийте зрящ в мозъка си се фокусирах върху илюзията. „Покажи ми какво е истина!“ – настоях аз. Видението за Алина се пръсна с внезапността на пукнат балон, разкривайки група шумни ръгбисти, празнуващи последната си победа.
Обърнах се и бях цапардосана право в главата със Секс-до-смърт-Фае.
Коленете ми омекнаха, зърната ми се втвърдиха и аз исках секс на тротоара. Секс, наведена на близката кола. Секс, притисната в стената на пъба и на кого му пукаше, ако голата ми петуния се размаже на стъклото, та всички да я видят междувременно?
В’лане е принц от един от четирите Сийли кралски дома и е трудно да гледаш право в него, когато е в пълното си очарование. Той е злато и бронз, кадифе и стомана, а очите му блестят със звездното великолепие на мразовито нощно небе. Той е толкова неземно красив, че кара част от душата ми да плаче. Когато го погледна, жадувам за неща, които не разбирам. Боли ме да бъда докосвана от него. Ужасена съм от допира му. Мисля, че сексът с него може да развали основното сцепление на клетките ми и да ме пръсне на частици така, че да бъде невъзможно да бъда събрана отново.
Ако В’лане е пътепоказател, на него щеше да пише: „О, вий, кои пристъпяте, лична воля всяка тука оставете“ и докато у дома в Ашфорд никога не съм мислила много за воля, тук започнах да мисля, че е единственото нещо, което мога да наричам моя собственост.
Опитах да го наблюдавам с леко периферно зрение. Не помогна. Дрехите ми бяха болезнено задушаващи и се борех с непреодолимия порив да ги премахна.
Принцовете Фае излъчват суров еротизъм, провокиращ сетивата на жената отвъд всичко, което тя е определена да изживее, превръщайки я във възбудено животно, готово на всичко за секс. И докато това може да звучи като обещание за най-перверзните лудории и най-невероятните оргазми в живота ви, Фае не разбират основни човешки понятия като смърт. Времето няма значение за тях, те нямат нужда да се хранят или да спят, а сексуалният им апетит за човешки жени е огромен. Всичко това води до един неизбежен изход: Жена, попаднала в магията на Фае принц, обикновено бива чукана до смърт. Ако оцелее, става При-я – пристрастена празнота от ненаситни сексуални нужди, която съществува с една-единствена цел – да служи на своя господар, а кой е той зависи от това кой понастоящем ù дава секс.
При първите ми няколко срещи с В’лане бях започнала да се събличам там, където стоях. Ставах все по-добра в устоявянето, защото хващах ръката си всеки път, щом тръгнеше към края на пуловера ми преди да започна да го издърпвам през главата си. Все пак не бях сигурна колко дълго мога да я удържа.
– Заглуши го! – настоях.
Бавна усмивка изви устните му.
– Аз съм заглушен. Каквото и да усещаш, не идва от мен.
– Лъжеш! – набързо премислих обвинението на Крисчън, че мисля за секс с някого. В’лане не беше някой. Той беше нещо.
– Не лъжа. Ти ми даде ясно да разбера, че няма да търпиш да те... принуждавам със секс. Може би ти си... как го казвахте вие хората... разгонена?
– Казваме това за животни, не за хора.
– Животни, хора, каква е разликата?
– Сийли, Ънсийли, каква е разликата?
Сребърни снежинки кристализираха във въздуха между нас, вледенявайки нощта с кралско недоволство.
– Разликата е твърде огромна, за да го разбере твоят хилав ум.
– Същото е.
– Ти не си гола, на ръце и колене, предлагайки ми красивия си малък задник, МакКайла, което правиш, когато използвам Шидба-джай върху теб. Искаш ли напомняне?
– Опитай и ще те убия!
– С какво?
Дръпнах рязко ръка от копчето отзад на полата и потърсих Копието, прибрано в кобур под ръката, но го нямаше. Беше го взел и предишния път, когато се бяхме срещнали. Исках да знам как го прави. Трябваше да открия начин да го спра.
Той закрачи в кръг около мен. Докато завърши кръга, погледът му беше станал леден като нощния въздух.
– Какво си правила, Шийте зрящ? Миришеш различно.
– Използвам нов овлажнител – можеше ли да подуши скорошната ми канибализация с представител от неговата раса? Вече не страдах от драматичния ù ефект, но дали беше останало петно по кожата ми, както беше потъмняла друга, по-малко веществена част от мен? Бях яла Ънсийли, не Сийли. Щеше ли да има разлика за него? Съмнявах се.