Основното беше, че бях яла Фае, за да открадна силата на Фае. И че току-що бях нахранила друг човек с тях. Никога не бих признала никой от тези факти на никое Фае.
– Харесва ли ти? – казах бодро.
– Ти си безсилна да ми се противопоставиш, но все пак стоиш пред мен, изпълнена с неподчинение. Защо?
– Може би не съм толкова безсилна, колкото мислиш – какво би ми направило хапка от Сийли кралска плът? Щях да разбера, ако се наложеше. Със сигурност бих могла да го Нулирам за достатъчно дълго, за да впия зъби някъде. Тази мисъл беше прекалено изкушаваща. Цялата тази сила... моя с една мъничка хапка. Или десет. По начало не бях сигурна колко точно трябва да изям, за да получа суперсила, когато не съм смъртоносно ранена.
Той ме огледа за момент, после се засмя и звукът внезапно ме накара да се чувствам разпалена и пияна от еуфория.
– Престани! – изсъсках. – Спри да подсилваш чувствата ми!
– Аз съм каквото съм. Дори когато „се заглушавам“, както ти казваш, присъствието ми завладява обикновените човеци...
– Глупости! – прекъснах го. – Когато коленичи на брега във Фае и ме докосна, усещането беше като на мъж и само като на мъж – не беше съвсем вярно, но беше много по-добре от това. Той можеше да се намали много повече, ако искаше. – Знам, че можеш да го направиш. Ако искаш помощта ми за намирането на Шин... ъъъ... Книгата, го изключи и го изключи докрай! Сега. И го дръж изключено и занапред!
Бях прихванала суеверието от Дани – младата Шийте зряща, която бях срещнала наскоро и която ме беше предупредила да не хвърлям определени думи на вятъра, ако не искам да бъдат проследени обратно до мен, затова сега, когато говорех за Шинсар Дъб на глас, особено на улицата и особено нощем, се опитвах да я наричам просто „Книгата“.
В’лане потрепна, проблясна в яркобяло, после избледня и отново стана солиден. Опитах се да не зяпна. Изчезнаха робите с цветовете на дъгата, очите, които прогаряха с хиляди звезди, тялото, което излъчваше огъня на Ерос. Пред мен стоеше мъж в избелели дънки, кожено яке и ботуши – най-сексапилният мъж, който бях виждала някога. Златен, секси ангел, без крила. С този В’лане можех да се справям. С този Фае принц наоколо можех да задържа дрехите върху тялото си.
– Повърви с мен! – предложи ми той ръката си.
Шийте зрящ да върви с Фае? Инстинктите ми крещяха „не“.
– Ще те Нулирам, ако те докосна.
Той помисли за момент, сякаш обсъждаше дали да говори. После се опита да демонстрира пренебрежение, като сви рамене, но не се получи добре. Човешките жестове само го караха да изглежда още по-чужд.
– Само ако желаеш, МакКайла. Желанието да нулираш или инстинкът да се защитиш трябва да са налични. Ако нямаш желание да го направиш, можеш да ме докоснеш – той замълча. – Не познавам друг Фае, който да позволява такава интимност и такъв риск. Говориш ми за доверие. Давам ти го. След като ме докоснеш, може да промениш намерението си и аз ще бъда зависим от твоята милост.
Това ми харесваше – да бъде зависим от моята милост. Поех ръката му. Беше мъжка ръка – топла, силна, нищо повече. Сплетох пръсти с неговите. Не се бях държала за ръка с никого от дълго време. Усещането беше хубаво.
– Ти прекара известно време в моя свят – каза той, – сега аз ще прекарам малко време в твоя. Покажи ми какво обичаш толкова силно, че би умряла за него! Научи ме на човешките начини, МакКайла! Покажи ми защо би трябвало и аз да съм загрижен!
Да науча на нещо древно създание, което в най-новото си прераждане беше на възраст сто четирийсет и две хиляди години? Да му покажа защо трябва да е загрижен за нас? Да бе! А аз съм родена вчера.
– Никога не спираш, нали?
– Никога не спирам какво? – каза той невинно.
– Да се опитваш да прелъстяваш. Просто сменяш тактиката. Не съм глупава, В’лане. Не бих могла да те науча да си загрижен за нас и за милион години. Но знаеш ли какво наистина ме вбесява? Не би трябвало да оправдавам съществуването си пред теб или пред някой друг Фае. Ние сме били тук първи. Имаме право на тази планета. Вие нямате.
– Ако силата дава правото, ние имаме всичкото право над този свят, което ни трябва. Можехме да изтребим вашия вид много отдавна.
– Тогава защо не го направихте?
– Сложно е.
– Аз слушам.
– Дълга история.
– Имаме цяла нощ.
– Решенията на Фае не са нещо, което човеците могат да знаят или да разбират.