И като говорим за това...
Кокалчетата на В’лане докоснаха основата на черепа ми, където Баронс ме беше дамгосал. Очите му се свиха и той вдиша рязко. За миг изглеждаше, че трепти, сякаш се мъчеше да запази формата си и да не се върне към друга.
– Позволяваш неговия знак върху тялото ти, но отказваш моя? – изсъска и сключи устни върху моите.
Кралските ловци са особено ужасяващи за Шийте зрящите, защото знаят къде живеем вътре в главите си. Те инстинктивно знаят точно къде да намерят малкото уплашено дете във всички нас.
Сийли принцовете също знаят къде живеем, но те търсят зрялата жена. Те ни хващат в собствените ни тела, проследявайки ни без милост в най-тъмните ъгълчета на нашето либидо. Те могат да прелъстят Мадоната, те прославят курвата. Те обслужват сексуалните ни нужди неуморно, тъпчат се с нашата страст, увеличават я и ни я запращат обратно хилядократно. Те са господари на всички наши желания. Те познават границите на нашите фантазии; отвеждат ни до ръба и ни оставят там да висим на нокти над бездънния пролом, умолявайки за още.
Езикът му докосна моя. Нещо горещо и наелектризиращо разтърси устата ми и продупчи езика ми. Изду се в мен, изпълвайки устата ми. Задавих се с него и получих незабавен оргазъм, толкова горещ и наелектризиращ, колкото това, което току-що беше направил на езика ми. Удоволствието премина на вълни през тялото ми с такава остра прецизност, че костите ми се разтопиха и се превърнаха във вода. Щях да се срина, но той пое теглото ми и за няколко мига се озовах в едно призрачно, нереално място, където неговият смях беше черно кадифе, а нуждите му бяха огромни като нощта, после отново бях чиста и себе си.
Имаше нещо могъщо и опасно в устата ми, на езика ми. Как се предполагаше да говоря с него?
Той се отдръпна.
– Дай му минутка! Ще се успокои.
Успокои се с цялата изтънченост на множество оргазми на върха на стоманен шип; удоволствие, неотделимо от болката. Вторичните трусове ме разлюляха. Взирах се в него, по-разтърсена от докосването му, отколкото исках да призная.
Той вдигна рамене.
– Заглуших се много. Можеше да е много по-... каква е вашата дума? Травматизиращо. Хората не са създадени да носят име на Фае на езика си. Какво е усещането, МакКайла? Имаш част от мен в устата си. Искаш ли друга? – той се усмихна и знаех, че няма предвид дума или каквото беше това, което лежеше там намотано, почти задрямало в порцеланова клетка.
Когато бях на четиринайсет, счупих зъб на тренировка на мажоретките. Зъболекарят ми беше в отпуска и минаха почти две седмици, преди да ми го поправи. По време на безкрайното чакане, езикът ми непрестанно опипваше нащърбените краища на емайла. Точно такова беше усещането сега. Имах нарушение в устата и исках да го изстържа, защото беше грешно, не му беше мястото там, а докато беше на езика ми, нямаше да мога да изстържа принца Фае от ума си.
– Кара ме да искам да се изплюя – казах хладно.
Лицето му се стегна, а температурата спадна толкова рязко, че дъхът ми заледи нощния въздух.
– Аз те почетох. Никога преди не съм давал такъв дар. Не го омаловажавай!
– Как да го използвам?
– Ако имаш нужда от мен, отвори уста и аз ще бъда там! – не го видях да се движи, но внезапно устните му бяха до ухото ми. – Не казвай на никого, че съм ти го дал! Спомени го и ще си го взема! – той изчезна, преди да свърши да говори. Думите му затанцуваха във въздуха като усмивката на Чеширския котарак.
– Хей! Мислех, че искаше да знаеш за Шинсар Дъб! – бях толкова стресната от рязкото му заминаване, че говорих без да мисля. Съжалих на мига. Думите ми увиснаха натежали като влагата в Джорджия нощем. Шинсар Дъб, изглежда, отекна шипящо, свистейки на нощния вятър, надбягвайки се с мрака и внезапно имах чувството, че съм отпечатала червен Х върху себе си.
Нямах представа къде беше отишъл В’лане или защо беше изчезнал толкова внезапно, но реших, че ще е мъдро и аз да направя същото.
Преди да успея да помръдна, една ръка стисна рамото ми.
– Аз искам, госпожице Лейн – каза Баронс мрачно. – Но първо искам да знам защо го целуваше, мамка му!
Четири