– Кралската линия е матриархална. Кралят има закърняла власт. Само кралицата знае Песента на Сътворението.
– Какво е Песента на Сътворението? – бях чувала за нея от Баронс и бях виждала отпратки в книгите, които четях, но все още не знаех какво е.
– Невъзможно е да го обясня на закърнялото ти съзнание.
– Опитай! – казах сухо.
Той отново престорено вдигна рамене.
– Тя е живот. Тя е това, от което произлизаме. Тя е основната сила да създава и да унищожава, в зависимост как се използва. Тя изпява в съществуване... промяна.
– За разлика от застоя.
– Точно – каза той. После очите му се присвиха. – Присмиваш ми се.
– Само мъничко. Фае наистина ли разбират само тези две неща?
Внезапен леден вятър шибна терасата и малки кристали скреж покриха чинията ми.
– Нашето възприятие не е ограничено, Шийте зрящ. Толкова е огромно, че не се поддава на незначителния ви език, както и името ми. Разбираме толкова много, че трябва да извлечем от нещата основната им природа. Не се осмелявай да мислиш, че разбираш природата ни. Отдавна общуваме с расата ти, но никога не сме показвали истинското си лице. За вас е невъзможно да ни гледате истински. Ако ти покажа... – той спря рязко.
– Да ми покажеш какво, В’лане? – попитах меко. Пъхнах една бисквита, намазана с леко замразен хайвер, в устата си. Никога не бях опитвала. Нямаше да ям отново. Момчетата-носорози бяха по-апетитни. Набързо натъпках ягода, последвана от глътка шампанско.
Той ми предложи усмивка. Беше се упражнявал. Беше по-гладка, по-малко чужда. Денят отново се стопли, скрежът се разтопи.
– Няма връзка. Ти искаше да знаеш за произхода ни.
Исках да знам за Книгата. Но горях от желание да чуя всичко, което той беше готов да сподели.
– Откъде знаеш историята на вашата раса, ако си пил от Котела?
– Имаме складове знание. След като пием, повечето незабавно искат отново да се запознаят с това кои и какво сме.
– Забравяте да си спомняте.
Колко странно! И колко ужасно, мислех си, да бъдеш толкова параноичен, да си живял толкова дълго, че лудостта да се е настанила в теб. Да бъдеш прероден, но никога напълно прочистен. Да се върнеш със страх на място с такава странна и коварна политика.
– Кралят Сийли е искал повече – припомних.
– Да. Той завиждал на кралицата за Песента на Сътворението и я молел да го научи. Бил се влюбил в смъртна, от която не искал да се лиши, докато не удовлетвори желанието си към нея. А не изглеждало то да намалява. Тя била... различна към него. Аз просто щях да я заменя с друга. Той помолил кралицата да я направи Фае.
– Може ли кралицата да го направи? Да направи някого Фае?
– Не зная. Кралят вярвал, че тя може. Кралицата отказала и кралят се опитал да открадне от нея това, което търсел. Когато тя го хванала, го наказала. После зачакала манията му да избледнее. Но не станало. Той започнал... да експериментира с по-нисши Фае, с надеждата сам да научи Песента.
– Какви експерименти?
– Човек може да го проумее като напреднала форма на генетична мутация или клониране, без ДНК или физическа материя, която да мутира. Той се опитал да създаде живот, МакКайла. И успял. Но без Песента на Сътворението.
– Но аз мислех, че Песента е живот. Как би могъл да създаде живот без Песента?
– Точно. Бил несъвършен. Дефектен – той замълча. – Но живеел и бил безсмъртен.
Схванах и ахнах.
– Той е направил Ънсийли!
– Да. Тъмните са децата на краля на Сийли. Хиляди години той експериментирал, като криел работата си от кралицата. Броят им растял, както и апетитите им.
– Но неговата смъртна жена сигурно е била умряла отдавна. Какъв е бил смисълът?
– Тя била жива, запазена в клетка, създадена от него. Но там тя вехнела, затова той създал за нея Пресяващите сребра и ù дал светове, които да проучва. Времето тече извън тях, но не и в тях. Някой може да прекара хиляди векове вътре и да излезе без да е остарял и един час.
– Мислех, че огледалата са били използвани за пътуване между световете.
– Използват се и за това. Сребрата са... сложни. Двойно по-сложни, откакто бяха прокълнати. Когато кралицата усетила мощта на Сребрата да се появява, тя повикала краля в двора и настояла той да ги унищожи. Сътворението било нейно право, не негово. Всъщност тя била обезпокоена от откритието, че той е станал толкова могъщ. Той заявил, че ги е направил като подарък за нея, което ù харесало, тъй като не бил поднасял почитанията си към нея от еони. Но кралят ù дал само част от Сребрата. Останалите задържал скрити за своята наложница. Посадил в тях тучни градини и върху един хълм построил огромна, блестяща бяла къща със стотици прозорци и хиляди стаи. Когато неговата смъртна започнала да става неспокойна, той ù направил Амулета, за да може тя да оформя реалността с волята си. Когато тя се оплакала от самота, той ù направи Кутията.