– Тя е с О’Баниън, знаеш ли? – казах му през устни, които горяха от студ. Дори Баронс изглеждаше смразен и блед.
– Знам – каза той.
– Тя яде Ънсийли.
– Да.
– Пука ли ти?
– Фио сама си е господарка, госпожице Лейн.
– А ако се наложи да я убия? – ако тя ме нападнеше сега, нямаше да имам друг избор, освен да я намушкам.
– Тя се опита да те убие. Ако планът ù беше проработил, ти щеше да си мъртва. Подцених я. Не мислех, че е способна на убийство. Грешах. Тя искаше да те махне от пътя и нямаше нищо против да пожертва всичко, което аз исках или от което се нуждаех, за да го постигне.
– Беше ли неин любовник?
Той ме погледна.
– Да.
– О! – разбърках какаото с лъжичката. – Тя беше малко стара, не смяташ ли? – завъртях очи на себе си в мига, в който го казах. Съдех по външния вид, не по реалността. Баронс беше поне два пъти по-стар от нея, а кой знае колко още?
Устните му се извиха леко.
Аз започнах да плача.
Баронс изглеждаше ужасен.
– Престани моментално, госпожице Лейн!
– Не мога – изгъгнах в чашата си какао, за да не може да види лицето ми.
– Опитай по-силно!
Изсумтях силно, потреперих и спрях.
– Не бях неин любовник от... известно време – предложи той, като ме гледаше внимателно.
– О, я не се ласкай! Не плачах за това.
– Тогава защо?
– Не мога да го направя, Баронс – казах кухо. – Ти я видя. Не мога да взема... това... това... нещо. Кого заблуждаваме?
Взирахме се в пламъците известно време, дълго след като какаото ми вече го нямаше.
– Какво беше усещането за теб? – попитах накрая.
На лицето му се изписа горчива усмивка.
– През цялото време, докато я търсех, си казвах, че аз ще съм изключението. Че аз ще бъда този, който ще може да я докосне. Да я използва. Че аз ще остана незасегнат. Бях толкова сигурен в себе си. Казвах ти: „Само ме заведи близо до нея, госпожице Лейн“, убеден, че просто ще я пъхна в торбата. Е, грешах – той се засмя, но звукът беше като остро излайване. – Аз също не мога да я докосна.
– Не можеш? Или няма?
– Улучи разликата. Иронично, но перфектното определение е: След като я взема, вече няма да желая това, заради което искам да я притежавам. Бих загубил всичко, за да постигна нищо. Не съм човек, който се упражнява в безсмислици.
Е, поне вече нямаше да се тревожа дали Баронс или В’лане ще вземат Книгата преди мен. В’лане не може да я докосва, защото е Сийли, а Баронс не би я докоснал, защото е достатъчно умен, за да осъзнае, че с каквато и цел да я е искал, тя щеше мигновено да бъде пожертвана от всеобсебващата природа на Звяра.
– Нас ли преследваше? – попитах.
– Не знам – каза той. – Със сигурност изглеждаше така, нали?
Сгуших се по-дълбоко в одеялата.
– Какво ще правим, Баронс?
Той ме изгледа мрачно.
– Единственото, което можем, госпожице Лейн. Ще запазим шибаните стени.
Четиринадесет
Когато отключих предната врата в четвъртък сутринта, за да отворя книжарницата (пример колко отчаяно исках да съм нормално момиче в нормален свят), инспектор Джейни ме чакаше.
Отстъпих назад, за да го пусна, затворих вратата, после с въздишка, осъзнала абсурдността на действията си, отново включих знака ЗАТВОРЕНО. Не бях нормална и светът не беше нормален, а аз нямаше да постигна нищо като се преструвам. Време беше да изоблича собствения си блъф. Книжарницата ми даваше временна утеха, на която нямах право. Трябваше да съм неспокойна, трябваше да съм уплашена. Страхът е мощен мотиватор.
Отведох инспектора да седне близо до огъня и взех мокрото му палто.
– Чай? Ъ... имам предвид обикновен чай.
Той кимна и седна.
Донесох му чаша Ърл Грей, седнах срещу него и отпих от моя чай.
– Каква двойка сме само! – каза той и започна да духа в чашата си, за да охлади чая.
Усмихнах се. Определено бяхме странна двойка. Струваше ми се, че е минала цяла година от деня, в който ме завлече в управлението, и месеци, откакто ме заговори с картите на входа.
– Има лоши страни – казах, като имах предвид яденето на Ънсийли. Той знаеше. Точно за това беше дошъл.
– Не е ли така с всичко?
– Прави Ви суперсилен, но Фае не могат да бъдат убити, Джейни. Не можете да се биете с тях. Трябва да сте доволен, просто че ги виждате. Ако се опитате да ги нападнете, те ще разберат, че знаете, и ще Ви убият.
– Колко силен ще стана? Колкото един от тях?