- Никога досега не съм докосвала мъж по този начин - гордо рече тя.
Дясната ѝ ръка разтвори ризата и се плъзна лениво по голата кожа надолу и още по-надолу. Докосването ѝ бе необикновено уверено предвид лудостта на положението.
- Девиците на слънцето сме обучени от малки да празнуваме сексуалността си - каза тя. - Вещи сме в ученията на Часка Койлур, богинята на младите девственици.
- Никога досега ли не си била с мъж? - попита Уилсън.
Чиело поклати глава.
- Убивала съм много мъже с лъка и меча си - отвърна тя. - Примитивни диваци, осмелили се да приближат територията ни или град Вилкапампа. Ти си първият, когото докосвам по този начин.
Уилсън вече не можеше да се сдържа и страстно сграбчи стегнатото ѝ тяло. Първата реакция на Чиело бе да се дръпне, но той не я пусна. Инстинктът му казваше, че си има работа с доминантно създание и че колкото по-настоятелеи бъде, толкова по-добре ще реагира тя.
- Страстта между мъж и жена трябва да е взаимна - каза тя, докато се гърчеше в прегръдката му - От двете страни трябва да се приложи еднаква сила, за да се появи искра.
Уилсън сподави крясъка си, когато тя захапа врата му, после плъзна влажните си устни по гърдите му, а езикът ѝ гъделичкаше кожата му. Изправи се, притисна гърди в неговите и топлината на сърцевината ѝ се вля в него.
- Откакто Виване си отиде, аз съм сама - каза Чиело, докато изучаваше тялото му на светлината. - И макар да съм натъжена, че е мъртва, за мен ще е чест да имам свое дете.
Уилсън не можеше да се спре да изследва тялото ѝ с длани и пръсти.
- Девиците на слънцето са сексуални същества - каза Чиело и от устните ѝ се изтръгна стон. - Изучавали сме всичко, което може да се научи за женското тяло. Нашата бойна партньорка е и сексуална. - Тя изстена отново. - Окуражавани сме да разбираме как действа тялото, кое е приятно и кое не.
Тя коленичи, разкопча трескаво колана на Уилсън и остави панталоните му да се свлекат. Издърпа ботушите и чорапите му и с лекота махна останалите му дрехи. Едната ѝ длан беше все така плътно долепена до тялото му - нито веднъж не се отдели от него. Ако имаше нужда да смени ръцете си, и двете ѝ длани се притискаха в него поне за секунда, преди другата ръка да се отдели.
Коленичи между краката му и езикът ѝ нежно се плъзна по кожата му, преди да поеме члена му в устата си. Насладата бе такава, че Уилсън отметна глава назад.
- Господи! - прошепна той.
С ръце на раменете му тя се надигна на пръсти и се спусна, поемайки члена му в себе си с едно плавно движение. Очите ѝ не се откъсваха от неговите, но Уилсън не виждаше на лицето ѝ да е изписана наслада. Изражението ѝ бе строго, съсредоточаването - абсолютно.
Внезапно вратата на постройката се отвори и студеният въздух нахлу в помещението! Уилсън се обърна и видя Акла, стояща в проливния дъжд - с меч в ръка! В далечината блесна светкавица и освети кипналото небе. За този кратък миг Уилсън си спомни какво е да види как мъж се нахвърля с меч - раздирането на плътта, хрущенето на кост. Отчаяните писъци на агония, докато кръвта плисва и острието пронизва и разкъсва вътрешните органи. После си спомни отчаяния поглед, който бе виждал у толкова много мъже, знаещи, че всеки момент ще умрат.
Изблъска Чиело настрани и трескаво отстъпи, докато Акла пристъпваше напред да запречи входа. Изражението ѝ бе мрачно, намеренията - напълно ясни.
- Не може да стане така! - извика тя и вдигна оръжието си да нанесе удар.
Уилсън се хвърли към меча на леглото на Виване, но изгуби равновесие, когато Чиело скочи напред, сякаш искаше да го защити.
- Не мога да позволя да имаш този мъж - каза Акла и спря насред замахването си; върхът на меча ѝ сега сочеше голите гърди на Уилсън.
Чиело остана на мястото си с присвити крака и разперени ръце, готова да отблъсне атаката.
Двете жени не откъсваха поглед една от друга. Уилсън правеше всичко по силите си да не реагира. Стоеше, долепен гол до стената; с периферното си зрение виждаше меча, който беше извън обхвата му. Не беше сигурен какво предстои.
- Не можеш да ме спреш - каза Чиело. - Така е наредено.
Акла неочаквано се обърна и затвори вратата.
- Така и ще бъде.
Тя спусна дървеното резе и запречи дръжката със стоманената дръжка на меча си, за да не може никой да отвори.
- И на мен ми е писано да съм тук - добави тя.
- Май ще те споделим - прошепна накрая Чиело към Уилсън. - Трибунът на гвардията го желае.
Тя се пресегна и рязко дръпна Акла към себе си.
Уилсън беше като треснат, когато Акла притисна мокрите си от дъжда устни в неговите и го целуна свирепо. Двете жени трескаво махнаха бронята ѝ и я захвърлиха настрани. Замаян от притока на адреналин, Уилсън разкъса мокрите дрехи на Акла и ги остави да паднат на пода. Прокара длани по раменете ѝ и я принуди да застане на колене пред него. Контактът беше трескав, твърд и буен. Ръце и устни бяха навсякъде, хапеше се кожа, пръсти търсеха влажни места, тела се движеха. Горещината на допира идваше от всички посоки.