43.
Андите, Перу
Град-крепост Питкос
01:10 ч.
22 януари 1908 г.
Трите Мамакони образуваха стегнат триъгълник в средата на кръглия диск от блещукащ обсидиан, като всяка гледаше жената от дясната си страна.
- В момента те са с него - каза едната от тях.
- Наслаждават се на удоволствията на плътта му - добави друга. - Акла е слаба, също като сестра си.
- Има ли всъщност някакво значение? - отвърна жрицата на Долния свят. - Няма нищо за губене от случващото се тук. Почувствайте удоволствието им. - Тя отметна глава назад и се усмихна.
- Ние не поискахме Акла да иде при него. Жрицата на Долния свят се откъсна от унеса си.
- Откога не одобряваме трибуните ни да вземат онова, което искат? Всички почувствахме, че е привлечена... и тя е в крайна сметка просто човек. Приехме този мъж като възможен жребец за жените ни. Оттук нататък не можем да направим нищо, за да ѝ попречим да го желае. Би трябвало да тръпнем от радост, че са заедно. Това със сигурност ще засили лоялността му към каузата ни и съответно рисковете ще намалеят.
- Той е опасен - заяви жрицата на Горния свят. - Несигурен елемент в тези трудни времена. Ако Кубът на инките го обладае по някакъв начин, проблемите ни ще се увеличат невъобразимо. Никоя от нас не може да види бъдещето му, въпреки че опитахме кръвта му. За първи път се сблъскваме с човек, когото не можем да разчетем.
- Но пък влиянието му тук може да бъде разликата между успеха и провала - рече жрицата на Долния свят. - Дори да не можем да видим бъдещето му, не бива да се страхуваме.
- Заради него сме в това положение - отвърна жрицата на Горния свят. - Пристигането му във Вилкапампа даде началото на събитията, довели до отстъпничеството на Виване и загубата на Куба на инките.
- Защитата на Куба на инките е и винаги е била наша отговорност - отбеляза жрицата на Света, в който живеем. - Той беше прав да го каже.
- Така е... прекалено се доверяваме на трибуните си. Казваме им твърде много за онова, което защитават, и платихме върховната цена. Трябваше да ги държим в неведение, както предлагах.
- Нима ще ме обвиниш, че съм ги учила?
- Сестро, мина много време, откакто можехме да се отделим от останалите. Всяка от нас внася различна гледна точка, но решенията ни са общи.
- Този човек е опасен и трябва да го убием - заяви жрицата на Горния свят. - Могъща сила е и ако го премахнем от тази игра на шанса, полесражението става по-малко.
- Аз съм на обратното мнение - възрази жрицата на Долния свят. — Той е най-голямото ни преимущество.
- На мъжете не може да се има доверие.
- Не може да им се има доверие, защото Кубът на инките може да чете умовете и да контролира телата им. Възможно е този мъж да е различен. Кубът на инките може и да не е в състояние да прочете ума му както не можем и ние. Това обяснява защо от Куско изпратиха капитан Гонсалес и хората му да го преследват.
- Уилсън Даулинг твърди, че може по някакъв начин да долови местоположението на Куба и аз му вярвам - каза жрицата на Света, в който живеем.
- Трябва да му помогнем в усилията му - продължи жрицата на Долния свят. — Глупаво е да премахваме най-силния си съюзник, защото има опасност да мине на другата страна. Можем да контролираме този мъж чрез сексуалността на нашите жени - и точно това се случва в момента. И двете долавяте удоволствието на воините ни, също като мен.
- Проблемът е, че не мога да доловя ума му - отвърна жрицата на Горния свят. - Никоя от нас не знае какво си мисли той в момента. Трябва да вземем мерки да го неутрализираме, докато можем. Докато сме все още силни.
- Кубът на инките се страхува от този мъж, усещам го с костите си. Това е предимство, което не можем да пропускаме.
- Ами връзката му с онази жена от бъдещето? Тя го наглежда чрез някакво божествено влияние. Образът ѝ се поддържа от остатъчната сила на Куба - нещо, което никога няма да разберем - и това само увеличава риска за нас. Кубът би могъл да го контролира някак, а ние изобщо да не разберем.
- Кубът не може да контролира жени.