- След време ще видите, че съм прав. - Уилсън свали шапката си, от чиято периферия продължаваше да капе дъждовна вода.
- Нека позная. - Хайръм го посочи с пръст. - Продавач на застраховки?
Уилсън поклати глава.
- Журналист?
- Пак не познахте.
Хайръм се намръщи.
- Да не би да работите за жена ми? - Той посочи вратата. - Защото, ако е така, съветвам ви да си вървите.
- Не работя за жена ви.
- Нямаше да ми е забавно, ако работехте.
В началото на трийсетте, Хайръм имаше мръсноруса коса и високи скули; Уилсън си помисли, че изглежда добре, стига да не обръщаш внимание на немарливата му външност. Беше по-слаб и хилав, отколкото беше очаквал, тежеше не повече от шейсет килограма. Носеше мръсна бяла риза - с вдигната яка - над жилетка, тънка червена вратовръзка, бежови бричове за езда с накладки от тежка канава, които предпазваха кафявите му ботуши. Тъмното му сако беше метнато на облегалката на стола. Определено не беше подреденият изследовател, когото Уилсън очакваше да види.
- Нека да опитам отново - безизразно рече Бингам и отново напълни чашата си. - Вие сте... - Той млъкна и огледа внимателно Уилсън. - От Британския музей, нали?
Уилсън седна на един сандък.
- Пак не познахте.
- Изглеждате ми доста спретнат и чистичък. Чужденец с нещо британско, предполагам, съдейки по акцента ви. - Хайръм започна да свива цигара, като сложи малко листче на лявото си бедро и взе щипка тютюн от кожената си кесия. - Минен инженер?
- Не ви бива в познаването - обяви Уилсън.
Хайръм повдигна вежда.
- Невъзможно е да работите за жена ми, сега го виждам. - Той обиграно наплюнчи с език листчето и го нави. - Тя мрази чужденци. Особено британците.
- Гарантирам ви, присъствието ми тук няма нищо общо с жена ви.
- Кой сте тогава?
- Името ми е Уилсън Даулинг.
- Бъдете така добър да ми кажете, Уилсън Даулинг, как така срещата с вас е най-доброто нещо, което ще ми се случи? - Хайръм сложи цигарата в устата си и драсна клечка кибрит.
- Дойдох да ви заведа до изгубения град Вилкапампа - каза Уилсън.
Хайръм го зяпна, напълно забравил за кибритената клечка, която бавно гореше между пръстите му.
- Вилкапампа, казвате?
- Запалете, преди да сте си изгорили пръстите - посъветва го Уилсън.
Бингам се усети, запали цигарата си и метна горящата клечка на дървения под.
- Размислих. Вие сте комедиант - каза той с иронична усмивка.
Уилсън му се усмихна в отговор.
- Не се шегувам.
- Какво можете да знаете за Вилкапампа, което вече да не знам? Аз съм най-големият експерт по инките в света. Несъмнено сте наясно с репутацията ми?
Уилсън кимна.
- Знам кой сте. Но това не променя факта, че знам къде се намира Вилкапампа - отвърна той. - А вие не знаете.
- Така ли?
- И именно затова днес е щастливият ви ден.
Хайръм помаха с пръст.
- Много сте забавен! - Той духна облаче дим. - Търся Вилкапампа вече близо четири години. Районът се стеснява и съм близо до откриването му. Всичко е само въпрос на време.
- Изобщо не сте близо - отвърна Уилсън.
- И как точно разбрахте къде се намира Вилкапампа? - поинтересува се Хайръм.
Уилсън се наведе напред, сякаш се канеше да му прошепне някаква тайна.
- Вече съм посещавал изгубения град на инките. И бих казал, че това прави мен най-големия експерт.
Хайръм отново издиша дълга струя дим.
- Срещал съм се с всеки пътешественик, бродил по тези места през последните четири години. Вие, приятелю, не сте един от гях.
- Бях тук, преди да дойдете в Перу - обясни Уилсън.
- И не сте помисляли да разкриете на света изгубения град Вилкапампа ли? - саркастично попита Хайръм. - Нека сме наясно, става дума за изгубената столица на инките, която стотици изследователи от най-различни страни търсят още от времето, когато Писаро е стъпил тук преди повече от четиристотин години, нали така?
- Точно за нея - отвърна Уилсън. - Тук съм с една-единствена и съвсем проста цел... да ви заведа там, Хайръм Бингам.
- Значи днес наистина е щастливият ми ден! - изкиска се Хайръм.
- Нека се договорим - каза Уилсън. - Ако ви кажа нещо, което никой друг освен вас не би могъл да знае, ще си помислите дали да не ми се доверите. Как ви звучи?
Хайръм се намести в стола си и очите му проблеснаха развеселено.
- Ще се хвана на играта. Кажете ми нещо, което никой друг не би могъл да знае, и тръгваме оттам. - Той посочи с пръст Уилсън. - И дано да си заслужава!