Звучният тон на Акла не трепваше.
- „Не се заблуждавайте. Посвещаването на този най-гнусен стремеж живее у всеки мъж. Няма вградена защита срещу силата му. Защото този блестящ, изпълнен с енергия предмет е уловил част от нас в своята податлива и същевременно неразрушима обвивка. Империи ще се издигнат и ще рухнат заради това обсебване - дори най-малка част от него може да доведе до лудост, да не говорим за цялото. Изкован от бога слънце Инти по негово подобие, това е върхът на планината, фар, в който обитава самата похот. Този предмет и въздействието му не могат да се контролират без огромна жертва. Дори аз с моите върховни знания, божествена мъдрост и безгранична власт се мъча да се отделя от онова, което днес е в ръцете ми. Омагьосан съм, но въпреки това зная какво трябва да сторя.“
Уилсън гледаше сложните символи, докато Акла прокарваше пръсти по тях.
- „За да защитя блестящия предмет, ще построя град в облаците - продължи тя. - На свещения център на Оста на света ще бъде издигната естествена крепост с несравнима чистота, в която се надявам този ужасен предмет да бъде изолиран до края на времето. В това защитено убежище той ще бъде наглеждан от зорките очи на кондора, държан с кристална магия и пазен от армия, която вечно ще бъде на стража. Армия, която няма да се поддаде на дъха на силата, който се носи във въздуха сладък като аромата на цъфнало цвете, а всъщност е коварен като най-черната мисъл, появила се в ума на човек. От този ден нататък всичко писано ще бъде унищожено, всички карти ще се изгорят. Всички спомени ще бъдат заличени. Този златен предмет не бива да бъде споменаван никога повече; наказанието само за споменаването му иде бъде смърт чрез обезглавяване, както и смъртта на всички роднини и близки на обвинения. Нищо не може да бъде оставено на случайността. Слава на бога слънце Инти, върховния владетел на вселената, даващия и отнемащия живот. Ще ти служа завинаги.“
Акла отдръпна ръката си.
- Това е написано от владетеля Пачакути преди почти четиристотин и петдесет години - каза тя.
Уилсън продължаваше да се взира в съвършено гравираните черни символи върху светлата кожа.
- Пачакути говори за злато, така ли? „Посвещаването на този най-гнусен стремеж живее у всеки мъж“ е стремеж към злато, нали? Това е била причината конкистадорите да дойдат в Перу.
- Това е могъщо вещество. - Акла се изправи и погледна отвисоко Уилсън. - Когато излял божествеността си в Куба на инките, Инти подценил жаждата за злато, която вече живеела в мъжките сърца. Това е причината Кубът да е прокълнат.
- И Девиците на слънцето са защитници на Куба - каза Уилсън.
- Защото сме жени и не можем да бъдем повлияни от духа, който обитава в мрачната вътрешност на Куба. Но въпреки това можем да умрем от ръката на въздействието му.
Акла се загледа в проливния дъжд.
- Мамаконите предсказват, че Кубът на инките не може да види в твоята душа, Уилсън Даулинг. Те самите не могат и подозират, че същото по някакъв начин се отнася и за Куба. Дори след като вкусиха кръвта ти, те са могли да видят само части от миналото ти, но нищо от бъдещето.
Уилсън изведнъж започна да усеща много ясно силния вятър и дъжда, който се сипеше върху планинския връх.
- Сигурни ли са, че Кубът на инките е сляп за действията ми? - попита той.
- Изглежда логично да се предположи.
- Но дали са сигурни? - отново попита той.
Акла поклати глава.
- Не, не са. Но това обяснява защо капитан Гонсалес и хората му бяха пратени след теб, след като напусна Куско.
Сърцето на Уилсън заби по-бързо.
- Капитан Гонсалес ли? - Това беше името, което се надяваше никога да не чуе.
- Капитан Гонсалес е най-старшият офицер в Куско. Когато спяхте в онази барака при железопътната линия, Гонсалес и дузина войници бяха само на няколко часа след вас. Заповядано му беше да ви залови и да ви отведе при епископ Франсиско, който е знаел точно къде ще бъдете. Мамаконите усещат, че духът в Куба на инките се страхува от теб, защото не може да вижда в душата ти чрез другите мъже. По този начин Кубът упражнява влиянието си.