- Идваме тук от поколения - каза Акла, докато завиваше наляво в друга тясна пукнатина. Това бяха първите ѝ думи за последния час. - Испанците така и не са открили това място.
Уилсън надигна купата яхния и яде в движение. Напред се виждаше светлината на огън. Накрая коридорът свърши в голяма зала, дълга петнайсет метра и също толкова висока. Стените бяха осветени от четири месингови ветроупорни лампи. От съвършените сталактити непрекъснато капеха големи капки вода и се събираха в пет отделни басейна в отекващата зала.
- Можеш да пиеш водата, но не прекалявай - каза Акла. - Има добри минерали в нея.
В средата на залата стоеше маса от махагон с шест изваяни стола - барокова сцена, взета сякаш от двореца на Карл Пети Испански. До отсрещната стена бяха поставени шест дървени легла от същата епоха и със същата изработка, застлани с одеяла от вълна на лама. Въздухът беше влажен и мразовит, от което леглата изглеждаха още по-примамливи, особено в сравнение с хамаците.
- Ще спиш там - каза Акла и посочи края на редицата.
Тя остави купата си на масата и отиде до леглото в другия край. Избърса лицето си със суха кърпа, свали наметалото и разкопча гривните и наколенниците си, след което прокара пръсти по вързаната си на опашка коса по познатия начин и изстиска водата.
Сонтане отиде до съседното легло и направи почти същото и в съшия ред. Двете заговориха на кечуа и макар да не разбираше какво си казват, по разгорещения тон на Сонтане Уилсън разбра, че тя не е доволна, че той трябва да остане в същата зала с тях.
Като разтъркваше китките си, за да възстанови кръвообращението, Акла се върна с безизразно лице при масата, придърпа един украсен испански стол, седна и надигна купата си.
Откъм тунела се чуха тичащи стъпки и секунди по-късно се появи жена в черно наметало. Задъхана, тя заговори бързо на кечуа, но Акла я спря.
- Ще говориш на английски, за да те разбира и той - каза тя.
Жената беше по-висока от средния за перуанците ръст, с добра костна структура и сивееща коса. Вероятно е на около петдесет, помисли си Уилсън и се запита дали навремето и тя не е била воин от Девиците на слънцето.
- Нося вести от Куско - каза жената и си пое няколко пъти дълбоко дъх. Акцентът ѝ беше същият като на Акла, със същия рязък тон.
- Продължавай - подкани я Акла.
- В града има над двеста и петдесет войници - каза жената. - Броят им ще се удвои с пристигането на още един влак от Лима през следващите два дни.
- Обикновено войниците са по-малко от сто - каза Акла на Уилсън.
- Около Пласа де Армас са направили защитен периметър - продължи жената. - Пред църквите и магазините са натрупани чували с пясък. Войници с пушки обикалят района както денем, така и нощем.
- Пласа де Армас? Точно мястото, на което трябва да отидем - каза Акла на Уилсън.
- Трябва да сме там в полунощ независимо от риска - отвърна Уилсън.
- Ще те заведем дотам, не се безпокой - увери го Акла и отново се обърна към жената. - А убийствата?
- Продължават както преди, на различни места. Селяните искат да се съберат в църквите около Пласа де Армас, но военните не ги пускат.
Акла се намръщи.
- Кубът на инките е зад всичко това, сигурна съм. - Тя стисна юмруци. - Ами подходите към града?
- Подходът от запад е чист. Войниците са разположени предимно на Пласа де Армас и около манастира. Останалата част от града е неохранявана, както и хората. - Възрастната жена хвърли поглед към Уилсън. - Трябва да знаете нещо... Заловили са мъжа на име Хайръм Бингам.
Стомахът на Уилсън се сви.
- Беше доведен в Куско днес следобед от индианския водач Омпета. Отряд от десет въоръжени войници го отведе по булевард „Де Сол“ към казармата. Оковаха го на стената пред всички и капитанът на гвардията го преби безмилостно. Питат го за него. - Тя посочи към Уилсън.
- Как се казва капитанът на гвардията? - попита Уилсън.
- Лучо Гонсалес - отвърна жената.
Човекът, чието семейство Уилсън би трябвало да измъчва и после да убие.
- Жалко, че са заловили Хайръм Бингам - рече Акла. - Чрез неговия ум Кубът със сигурност знае, че си с нас.
- Обясни ми го отново - каза Уилсън.
- Кубът може да гледа в умовете на хората - отвърна Акла. - Всичко, което е видял Хайръм Бингам, със сигурност е видимо за Куба на инките. - Тя опря показалец в масата. - Бингам ни видя как прескочихме водата с прътите, видя ни и когато ти преряза Моста на кондора. Освен това всичко, което си му казал, сега е част от колективното съзнание на Куба. Хайръм Бингам е част от мрежата от информация, чрез която Империумът контролира всичко. Приятелят ти е видял достатъчно неща със собствените си очи, за да осуети предимството ни. - Тя се обърна към Сонтане. - Кажи на стражите да разширят защитения подход към планината. Не искам да попаднем в капан без начин за измъкване.