- Трябва да пратим някого да убие Бингам - заяви Сонтане. - Това е най-добрият ни ход.
Последва дълга пауза. Уилсън търпеливо чакаше да чуе отговора на Акла.
- Хайръм Бингам се превръща в пречка, спор няма - каза тя.
- Не можете да убиете Хайръм Бингам - спокойно рече Уилсън. - Той е жизненоважен за всичко ставащо тук. Част е от бъдещето на Мачу Пикчу.
- Защо да е жизненоважен? - попита Акла.
- Той е причината да пътувам през звездите и да дойда тук. Хайръм Бингам е закрилникът на инките и техните тайни. - Уилсън не беше сигурен дали думите му са абсолютно верни, защото според историята, която бе изучавал, Кубът на инките си оставаше завинаги затворен в Храма на слънцето. Но въпреки всичко усещаше, че Хайръм си остава важен. - Жизненоважен е за бъдещето - повтори той.
- Онзи човек е глупак! - изтърси Сонтане.
- Не си ти тази, която може да съди кой е глупак и кой не - отвърна Уилсън. - Пропътувах през много години,през самото време, за да отведа този човек до Вилкапампа. Така е предопределено от боговете и не е разумно да се съмняваме в тях!
Устната на Сонтане трепна и ръката ѝ посегна към дръжката на меча.
- Не е разумно да ми говориш по този начин - изсъска тя.
Акла посочи към изхода.
- Сонтане! - рязко рече тя. - Иди и кажи на стражата да разшири периметъра. Веднага!
- Грешка е да се доверяваме на този мъж - отвърна Сонтане, но тръгна към сенките на тунела, преди Акла да реагира отново.
- Не биваше да я провокираш - каза Акла.
- Тя е глупачка - отвърна Уилсън.
Акла се обърна към жената.
- Къде са отвели Хайръм Бингам?
- След боя го отведоха окован в манастира, където живее епископът със свещениците си. Сградата се охранява най-малко от двайсет души.
- Къде в сградата се намира? - попита Акла.
- Знаем само, че е там. Нищо повече. В манастира не се допускат жени. От околните хълмове може да се види единствено дворът. Стените са прекалено високи. - Жената бръкна под наметалото си и извади кожена торбичка. - Направих карта на града и укрепленията. Отбелязани са охраняваните райони и броят на войниците.
- Добра работа - рече Акла.
Жената сведе глава.
- Прости, че го казвам, но трябва да го направя. През последните осем нощи в Куско бяха извършени много убийства. Брутални убийства. Атаките са отвратителни и диви, видях един от труповете. Жертвата имаше следи от ухапване, сякаш нападателят се е опитвал да ръфа тялото ѝ.
- Следи от ухапване от човек ли?
- Да.
- А къде са войниците, докато стават убийствата?
- Никога не са наоколо.
- Това е дело на Куба на инките - каза Акла. - Той контролира мислите на войниците и ги насочва по-далеч от мястото на убийството.
- Невинни жени и деца биват отмъкнати от домовете им, под носа на родителите им - продължи жената. - Хората са прекалено уплашени и не изпускат близките си от поглед. Всички залостват врати и прозорци. Има полицейски час, след който е забранено да се излиза навън. Но въпреки това убийствата продължават. Жителите на Куско искат някой да ги защити, но се уповават единствено на вярата си в своя Бог... която не им помага с нищо.
Акла стана от стола си и посочи леглата наоколо.
- Иди да си починеш. Хапни нещо. Тук ще бъдеш в безопасност. Бъди спокойна, ще оправим нещата.
Възрастната жена се поклони.
- Благодаря, трибуне. - Погледът ѝ за момент се спря върху Уилсън. - За мен е чест да служа.
След като жената излезе, Сонтане се върна обратно.
Акла ѝ подхвърли кожената торбичка.
- Отвори това - каза тя и се обърна към Уилсън. - Кубът на инките контролира всичко, точно както предполагаха Мамаконите. И с всеки изминал ден силата му нараства.
- Откъде да сме сигурни, че Империумът не може да чете и неговия ум? - обади се Сонтане и погледна към Уилсън. - Не е доказан.
- Трябва да приемем, че не може - отвърна Акла. - В противен случай вече да са ни нападнали. Смятам, че този мъж не е от този свят и следователно е защитен.
- Ако мине на другата страна, лично ще го убия - гневно рече Сонтане.
- Ако мина на другата страна, надявам се да го направиш - отвърна Уилсън.
Акла грабна листата от ръката на Сонтане и започна да ги реди на масата. Бяха общо трийсет и шест, начертани внимателно, показващи центъра на Куско и околните сгради. Беше отбелязано мястото на всеки войник, къде спят и се хранят и къде се намират укрепленията от чували. Основната концентрация на хора определено бе около катедралата и църквите от двете ѝ страни.