- Къде си, Уилсън? - прошепна Хелена.
В отговор чу единствено поривите на вятъра над покривите и чаткането на подковите на малко магаре, теглещо каруца с царевица към близкия пазар.
52.
Куско, Перу
Тъмницата на манастира
12:35 ч.
24 януари 1908 г.
На Уилсън му идеше да изкрещи от изгарящата болка в рамото, но устата му беше толкова пресъхнала, че не можеше. Ръцете му бяха вдигнати над главата и бяха изтръпнали. Цареше пълен мрак, не виждаше нищо и от непоносимата воня му призляваше. След малко осъзна, че виси на стена и че цялата му тежест се носи от китките му. Нямаше представа къде е и откога е тук.
Стъпи на хлъзгавата земя и се изправи, за да свали тежестта от ръцете си. Имаше чувството, че ръцете му са извадени от раменете. В един момент пресичаше Пласа де Армас под проливния дъжд, а в следващия бе тук и мократа миризма на смърт изпълваше ноздрите му. Пое дълбоко дъх, за да се успокои и активира нощното си виждане. Мракът постепенно отстъпи и Уилсън започна да различава всичко около себе си.
Намираше се в нещо като тъмница с нисък каменен таван. Подът проблясваше от влага. С ужас откри, че отляво до него лежи разлагащото се тяло на гола жена. Беше мъртва от доста време, може би от няколко дни, защото насинената ѝ изранена плът се бе свила, след като течностите бяха напуснали трупа. Тялото ѝ бе обърнато с гръб към него, червата ѝ се бяха изпразнили и Уилсън видя, че жената е дългокрака, със сплетена на дълга плитка коса, подобно на Девиците на слънцето.
Погледна надясно и видя Хайръм Бингам, окован за стената като него, също увиснал на китките си с колене малко над земята и свити под себе си крака. Беше облечен и клюмнал напред, с отпусната на гърдите глава. Трудно беше да се каже дали е жив или мъртъв.
Уилсън погледна тавана и неравните каменни стени. Съдейки по зидарията и липсата на хоросан, строежът определено беше от времето на инките. Яката дървена врата имаше сравнително нова ключалка със стоманено резе. Уилсън погледна нагоре към оковите на китките си и тежката верига. Намръщи се, когато се помъчи да огледа раната на рамото си, която се оказа превързана с памучна тъкан. Якето му го нямаше и ризата му беше разкъсана. Съдейки по кръвта по дрехите си, раната бе огнестрелна. Характерната миризма на изгоряла плът го лъхна от превръзката и Уилсън разбра, че раната е била обгорена, но не можеше да разбере защо.
Замисли се и се сети за яркия проблясък откъм казармата в другия край на площада миг преди всичко да потъне в мрак. Явно беше видял изстрела.
- Хайръм? - повика Уилсън.
Хайръм се размърда.
- Кой е? - промълви той, докато се изправяше несигурно на крака. Огледа се в мрака; зениците му бяха големи като паници. - Уилсън? Ти ли си?
- Аз съм, Хайръм.
- Изкарай ме оттук!
- И аз съм окован - отвърна Уилсън.
- Страхотно, мамка му! - изхлипа Хайръм. - Как ще се измъкнем?
- Спокойно.
Главата на Хайръм отново клюмна на гърдите му.
- Мъртви сме. Казвам ти, мъртви сме. Обеща ми слава и богатство, а ето как свърши всичко. - Опита се да се отскубне от оковите, но веригата само изтрака по камъните. - Тъмно като в гъз, окован на шибана стена бог знае къде. Бичуваха ме, Уилсън! Някакъв ненормален ме бичува. И питаше затеб! И китките ме болят ужасно. - Той заскимтя и продължи да дърпа оковите. - Толкова съм уморен, че вече не мога да стоя на краката си. Ще пукнем тук, казвам ти. - Хайръм най-сетне престана да се бори с веригите и се умълча.
- Ще намерим начин да се махнем - отвърна Уилсън.
- Нищо не виждам - изхлипа Хайръм. - А вонята... Тук има нещо мъртво. Знам го, само мършата вони така.
Уилсън отново погледна трупа на жената до себе си.
- Успокой се, Хайръм. Остави ме да измисля как да избягаме.
- Заради онзи тъп Куб на инките е! - продължи Хайръм. - Епископът на Куско -шибаният епископ- ме питаше за него. Попита ме и му казах какво знам - всичко. Казах му за теб и амазонките. За Вилкапампа. За Куба на инките. Той дори не изглеждаше изненадан. После всичко потъна в мрак и се озовах тук.
Уилсън виждаше изписания на лицето му ужас.
- Чака ни само болка и смърт - изскимтя Хайръм. -Моля те, направи нещо. Използвай онези твои сили да се пръждосаме оттук.