- Аз съм от бъдещето. На стотици години от сегашното време.
- Това ли е източникът на силата ти?
Уилсън кимна.
- Това е дарбата ми.
- Висок си - каза епископът, докато пристъпваше по-близо и оглеждаше Уилсън от всички страни. - И силен. - Не се доближи достатъчно близо, за да може Уилсън да го изрита. - Наредих на военния хирург да извади куршума от рамото ти и да обгори и превърже раната. Докторът беше изненадан, че куршумът не те е убил.
- Моите благодарности, че ме спаси.
- Заслужаваш да бъдеш спасен, дете мое. Можеш да се изцеляваш. Имаш невероятна сила и бързина и изглежда, че можеш да виждаш в тъмното като бухал. - Епископът замълча за момент. - Можеш ли да пътуваш напред и назад във времето?
- Ако порталите са отворени, всичко е възможно - каза Уилсън. - Но ако планетите не са подредени, мога да остана на едно място, както останах тук за много години.
- Колко време чака? - попита епископът.
- Осем години - отвърна Уилсън.
- Къде са Девиците на слънцето?
Това беше моментът, в който Уилсън със сигурност щеше да разбере дали духът на Куба на инките може да чете мислите му.
- Отидох в техния град-крепост Питкос. Но когато пристигнах, тях ги нямаше. Мижавите им постройки бяха изоставени, вещите им бяха разхвърляни, сякаш са бързали да се махнат. Предполагам, че сте пратили хора да ги избият и са били принудени да избягат от жалкото си укрепление.
- С колко воини разполагат? - попита епископът.
- Трудно е да се каже, може би общо двайсет и семействата им. Впечатляващи жени, силни и в отлична форма. Предполагам, че ще бъдат опасни противници в пряк двубой.
- Знаеш ли какво ще се случи, ако бъда убит? - попита епископ Франсиско. - Ако това тяло... - той ощипа кожата на гърдите си - бъде изгубено?
- Душата ти ще отиде в друго - отвърна Уилсън.
Епископът кимна.
- Точно така. - Той пристъпи нахално напред и разтвори ризата на Уилсън, за да огледа гърдите и коремните му мускули. - Наистина си впечатляващ екземпляр.
От близостта на епископа и хрипливия му глас кожата на Уилсън настръхна. Знаеше, че лесно може да сграбчи монсеньора между бедрата си и да счупи врата му като клечка, но не беше помръднал и мускул, докато епископът се пресягаше да махне превръзката от дясното му рамо. После смушка раната.
- Наистина имаш силата да се изцеляваш - промърмори той. Отстъпи назад и се превърна в тъмен силует, открояващ се на светлината на фенера зад него. - Може пък в крайна сметка от теб да има полза.
- Моля те, разкрий ми се - каза Уилсън. - Цял живот чакам възможност да общувам с петото измерение на мъртвите. Ти си най-могъщата сила във вселената. Виждал съм какво можеш да правиш.
- Ще бъдеш ли мой слуга? - попита епископът.
- Можех да убия тялото на свещеника, когато беше близо до мен, но не го направих. Разбирам силата ти, Велики. Разкрий ми се, за да не се заблуждавам, че този жалък човек пред мен е мой господар.
Епископ Франсиско удари звучна плесница на Уилсън.
- Как смееш! - Той трескаво бръкна в гънките на одеждата си, извади солиден сребърен кръст с размерите на чук и заудря с него главата на Уилсън.
Уилсън изгуби опора на хлъзгавия под и усети как кожата на челото му се разцепва от все по-силните удари на свещеника. Сподави инстинкта да се защити - знаеше, че е безсмислено. Увисна безпомощно на китките си, а топлата кръв започна да се стича по лицето му надолу към гърдите, като се просмукваше в дрехите.
- Достатъчно! - извика епископът с още по-дълбок и дрезгав глас. Той отстъпи три крачки назад и започна да облизва плътта на Уилсън от острия ръб на кръста. - Значи искаш да знаеш кой съм, така ли? - попита епископът и окървавените му устни неочаквано се изкривиха в усмивка. - Намираш се в присъствието на величие.
Замаян от побоя, Уилсън се мъчеше да се изправи на крака и се подхлъзна два пъти, преди да намери опора.
- Не хленчеше, докато беше бит - отбеляза епископът. - Това казва за човека нещо, което не може да се прецени по друг начин.
Уилсън изгледа кръвнишки със здравото си око кльощавия свещеник.
- Ти си достоен и аз ще се разкрия пред теб. - В зениците на епископа проблесна алено пламъче. Той се изправи, сякаш в крехкото му тяло внезапно се бе влял нов живот. - Аз съм Франсиско Писаро от Трухильо. Незаконен син на Гонсало Писаро Родригес де Агилар. Освободител на Куско. Назначен за маршал на Перу в лето Господне хиляда петстотин трийсет и второ от краля на Испания Карл Пети. Аз съм основателят на Лима, покорителят на езичниците, донесъл християнството на диваците от Южна Америка. Подчини ми се, Уилсън Даулинг, и всяка твоя мечта ще се сбъдне.