Гонсалес нареди на хората си да охраняват църквата и с неохота затвори огромната врата, заглушавайки шума на бурята. Обърна се и видя, че в църквата е тъмно - горяха не повече от двайсетина свещи.
Той свали шапката си и прилежно се прекръсти. Обикновено храмът бе озарен от пламъците на хиляди свещи, но днес те бяха малко и почти всички ниши тънеха в мрак.
- Моля те, прости ми за стореното - молеше се епископът и немощният му глас отекваше към сводовете. Дланите му бяха събрани под брадичката. - Аз съм твой покорен слуга. - Изглежда хлипаше тихо, коленичил там, а по гладкия гранитен под около него се образуваше локва вода.
Гонсалес побутна Бингам навътре в огромната църква, после грубо го блъсна на пода на същото място, където монсеньор Пера беше брутално убит само единайсет дни по-рано; обезцветяването на гранита още се забелязваше.
Епископът се прекръсти.
- Вярвам в Светия Дух и в светата Католическа църква - промърмори той. - В причастието на светците, в опрощаването на греховете, във възкръсването на тялото и във вечния живот. - След дълбока въздишка той се обърна към Хайръм Бингам. - Свалете белезниците на този човек - каза епископът.
- Ще се опита да избяга! - отвърна Гонсалес.
- Няма да направи подобно нещо.
- Няма да бягам - каза Хайръм. - Честна дума. Просто ще си седя тук и ще чакам всичко това...
Гонсалес го зашлеви през лицето.
- Млък!
- Свалете му белезниците - повтори епископът.
Гонсалес извади връзката ключове от джоба си, пристъпи напред, пъхна един ключ в ключалката на белезниците и те паднаха с шумно тракане на пода. Гонсалес срита Бингам в гърба, от което той залитна напред и се просна до епископа.
- Трябва да се прибера при семейството си - каза капитан Гонсалес. - Водата отнесе Уилсън Даулинг към булевард, Де Сол“... в същата посока. Трябва да защитя семейството си. Усещам, че той е заплаха за тях.
Епископът го изгледа.
- Ще чакате тук с мен.
Гонсалес понечи да спори, но изведнъж откри, че не е в състояние да говори. Можеше само да стои задъхан и с разтуптяно сърце.
- Обичате много семейството си - каза епископ Франсиско. - Жена си и трите си деца. - Той направи дълга пауза. - Кое от децата обичате най-много?
Кожата на Гонсалес настръхна. Ръката му посегна към револвера на колана, но колкото и да се опитваше, не можеше да разкопчае кожения кобур и да извади оръжието.
- Кое от децата си обичате най-много? - отново попита епископът.
Коленете на капитан Гонсалес омекнаха, сякаш цялата жизнена енергия е напуснала обикновено силното му тяло.
- Обичам ги еднакво - прошепна накрая той.
- Благородно - каза епископът. - Но глупаво. - Той уморено се надигна на едно коляно, след което се изправи. - Не можете да си тръгнете. Мястото ви е тук, с мен. Жалката ви обич към семейството е в противоречие с вярата ви в Бог, в младенеца Исус и в тази могъща Църква. Знам, че искате да извадите пистолета си и да ме застреляте, но аз не съм ваш враг. Аз съм просто огледало на вярата ви. Уилсън Даулинг ще дойде тук, в тази църква, и ще се нуждая от вас, за да запазя онова, което е най-безценно на този свят.
- Нека го намеря и го доведа при вас - замоли се Гонсалес. - Правил съм го и мога да го направя отново.
Устните на епископа се изкривиха в извратена усмивка.
- Уилсън Даулинг е човек с огромна сила. С дяволска сила. Оцеля, когато го застреляхте, и се боя, че ще оцелее и в бързеите. Той ще се върне тук, в тази църква. Когато го направи, ще извадите оръжието си и ще го застреляте.
- Ако оцелее в бързеите, ще е недалеч от дома ми. - Гонсалес падна на колене и погледна нагоре към епископа. - Моля ви, пуснете ме. Умолявам ви. Моля се на Исус Христос да покажете състрадание в тези мрачни времена. Боя се за безопасността на семейството си...
- Осмелявате се да се молите! - извика епископът. - Ако ме оставите, ще предадете Бог! Ще предадете Църквата и всичко, за което се застъпва тя! Ако си тръгнете, най-лошите ви кошмари ще се сбъднат, Бог ми е свидетел. Вие сте дясната ми ръка, сам го заявихте. А аз се нуждая от дясната си ръка тук! Уилсън Даулинг идва...
Гонсалес дишаше тежко, ръцете и краката му се тресяха, докато отчаяно се опитваше да стане и да си тръгне. Но колкото и да се опитваше, не можеше да помръдне. Той събра целия си кураж и погледна епископа в очите.
- Уилсън Даулинг каза, че сте Франсиско Писаро от Трухильо. Вярно ли е, велики господарю? Духът на Писаро наистина ли е във вас?
Червеното пламъче проблесна в очите на епископа.
- Аз съм самият Господ Бог! - заяви той с гръмовен глас. Раменете му се изпънаха и той се изправи. - Ще изпълните моите заповеди, капитане! Когато Уилсън Даулинг пристигне, ще го застреляте. Ако успеете, ще защитя семейството ви. Ако се провалите, ще гледате как децата ви умират пред очите ви. - Той замълча за момент. - Погледнете ме в очите, капитане. Това, което казвам, е Божието слово. Подчинете се или очаквайте Неговото възмездие.