56.
Куско, Перу
Булевард „Де Сол“
18:44 ч.
24 януари 1908 г.
Течението завлече Уилсън към дълбокото. Ръцете му бяха закопчани отзад и не можеше да се защити от безбройните свирепи удари по друг начин, освен да остави тялото си отпуснато, за да ги поглъща. Сблъска се с поредното потопено нещо, което за момент го катапултира от кафявата тиня, но миг след това отново бе завлечен под повърхността. Не си беше поел дъх - не му се отвори възможност - и се боеше, че няма да може да оцелее още дълго в бързото течение. Беше се надявал то да стане по-бавно, но изглежда се случваше обратното - колкото по-нататък го отнасяше водата, толкова по-силно ставаше течението.
Не можеше да отвори очите си в щипещата кал и се запита дали животът му ще приключи тук. Сетивата му блокираха, когато се блъсна в поредния предмет. Беше чакал осем години да изпълни мисията си в Перу, а всичко се бе развило само за осем дни. Кубът на инките беше откраднат и лудостта бе завладяла света.
Поредица несвързани мисли премина през ума му, докато течението го въртеше и подхвърляше така, че вече дори не знаеше къде е горе и къде долу. Видя лицето на Хелена със спокойно и насърчително изражение. Беше го намерила, точно както бе обещала.
Хелена представляваше толкова много от нещата, на които Уилсън се възхищаваше най-силно у хората - вярност, кураж и убеденост, непреклонна убеденост. Ако умре сега, щеше да е щастлив да знае, че пътищата им са се докоснали. Общата им съдба беше нещо, което не беше очаквал, постоянна сила, откакто стана Надзирател - и той я ценеше над всичко.
Дробовете му започнаха да се свиват конвулсивно от недостига на кислород. Беше чел някъде, че удавянето било приятен начин да умреш, че спасените хора твърдели, че когато поемали вода вместо дъх, не изпитвали болка, а само някакво спокойствие, сякаш се реят сред облаците. Болката започвала едва когато изкарат водата от дробовете им.
„Какво ли ще е да се удавиш в река от кал?“ - запита се Уилсън.
Помисли си за Хайръм Бингам с вечната цигара в устата му, за плашещо кльощавото му тяло, за начина, по който мрънкаше, когато не искаше да направи нещо.
Спомни си професор Оутър, гения, който бе променил церебралните му връзки, за да може да изцелява тялото си по команда, както и да задейства пълния потенциал на силите си. Забавният дребен човек беше негов приятел и наставник.
Внезапно в мислите му нахлу образът на епископ Франсиско - аленият пламък в очите му, злата усмивка, изкривила лицето му, докато гледаше как го пребиват. Вътре в него бе обезумялата душа на Франсиско Писаро, испанския конкистадор, унищожил империята на инките.
Отново се блъсна в нещо, което за момент спря движението му напред в калната вода. Силното течение го дърпаше, опитваше се да разкъса дрехите и кожата му. Накрая водата го завъртя и той отново се понесе, като удари главата си в някакъв камък. Опитваше се да се вкопчи в каквото и да е с пръсти, но не успяваше.
Отчаяно се нуждаеше от глътка въздух.
„Удавянето е безболезнен начин да умреш“ - напомни си той.
Внезапно се завъртя в течението - нещо хвана рамото, после и крачола му! Усети как го дърпат срещу бързото кално течение. Разни предмети продължаваха да го блъскат. Главата му най-сетне се подаде над водата и той отчаяно пое глътка въздух. Някой го държеше, но не можеше да види кой. После за момент го изпусна и той отново се озова под водата и се нагълта с мръсна вода.
Посегнаха още ръце, сграбчиха стъпалото му, после ръцете и краката и го задърпаха силно срещу течението. Главата на Уилсън отново се появи на повърхността, силният дъжд го шибаше в лицето и отми калта от очите му.
Разпозна гравирания нагръдник, притиснат в него. Акла се беше вкопчила в него и мускулите на тялото ѝ играеха под кожата.
Сонтане я държеше за кръста. Четири други жени воини държаха Сонтане, образувайки верига. Сантиметър по сантиметър Девиците на слънцето изтегляха Уилсън от силното течение.
Когато най-сетне го измъкнаха от калния поток, четирите се втурнаха към близката алея. Уилсън кашляше неудържимо и плюеше кал. Накъдето и да погледнеше, виждаше жени воини с мокри наметала на раменете и готови за стрелба лъкове, наблюдаващи наоколо.