Две жени клекнаха зад него и заудряха белезниците. На два пъти се чу звук на счупен метал и ръцете на Уилсън най-сетне бяха свободни. Той разтри китки и бавно се изправи на крака, обърнал лице към тъмното небе. Остави дъжда да отмие мръсотията от устата му, като в същото време бършеше калта от очите и косата си. Ризата му беше станала на парцали и я свали и я хвърли на земята. Мускулите му бяха напрегнати и той нададе първобитен вик, който отекна зловещо в стените на къщите около тях.
- Нито за миг не изгубих вяра, че ще се върнеш - каза Акла.
Уилсън се опита да овладее емоциите си, доколкото можеше.
- Къде е епископът? - попита той.
- В катедралата. Хайръм Бингам и капитан Гонсалес са с него.
- Ще атакуваме трите църкви - каза Уилсън. Той избърса голите си гърди - на мястото на обгорената рана на рамото му имаше розова кожа - както очакваше, тя се бе изцелила напълно.
- Намери ли Куба на инките? - попита Акла.
- Женският дух, за когото говорех, е тук - отвърна Уилсън. - Фактът, че мога да я виждам, означава, че Кубът е наблизо. Заведете ме при епископа и ще ме отведете до нея. Нататък тя ще ме води.
- Кристалната кутия пристигна - каза Акла и посочи Сепла, която носеше кожена торба на гърдите си. - Разполагаме с необходимия съд за пренасяне на Куба, остава само да го намерим.
- При нападението ще има много жертви - каза Уилсън и погледна към Сонтане и другите жени, които ги бяха наобиколили. - Войниците имат много оръжия и са под властта на духа на Франсиско Писаро.
- Той ли контролира Куба на инките? - попита Акла.
Уилсън кимна.
- Писаро е опитен пълководец. А вашата броня не може да спре куршуми.
- Писаро е достоен противник - каза Акла, сякаш отлично познаваше репутацията му. - Още по-добре. Ние сме Девиците на слънцето и за нас е чест да загинем в битка. Обучавани сме през целия си живот за този момент. За нас това е възможност да изпълним онова, което ни е писано, и да оправдаем вярата на Мама Окло и Мамаконите в нас. - По лицето на Акла се стичаше дъждовна вода. - Споделихме много, Уилсън Даулинг... за мен ще е чест да тръгна на бой с теб.
- За мен също - отвърна Уилсън. Искаше да ѝ каже нещо лично в отговор на коментара ѝ за споделеното, но Сонтане беше наблизо и той знаеше, че това само ще усложни нещата.
Акла рязко махна с ръка и амазонките се пръснаха, а мокрите им наметала се развяха зад тях. Тя посочи с лъка си.
- Най-прекият път е оттук.
Сонтане връчи на Уилсън меч с кожената ножница, която да закрепи за крака си.
- Ако дъждът спре дори за момент, ще бъдем изложени на открито - каза Акла.
- Дъждът няма да спре - отвърна Уилсън. - Ще стане още по-силен. В това съм сигурен.
57.
Куско, Перу
Катедралата
18:45 ч.
24 януари 1908 г.
Хелена наблюдаваше епископ Франсиско, който затътри крака в църквата. Капитан Гонсалес бутна грубо Хайръм Бингам вътре, после изблъска останалите войници при вратата. Хелена се опита да побърза след тях, но в последния миг осъзна, че вратите в настоящето са затворени. Тя дръпна кръглите халки, но портите бяха залостени. Заблъска с юмрук по якия кедър с надеждата, че някой отвътре ще ѝ отвори.
Чад и Хана се бяха сгушили до нея под каменния свод, а дъждът продължаваше да се лее върху площада. Вятърът беше силен и облаците бяха напълно черни, така че не се виждаше почти нищо.
- Направо да не повярваш - каза Хана. - Никога не съм виждал толкова лошо време.
Чад беше вир-вода.
- Когато те видях да тичаш през рецепцията с пистолет в ръка, си помислих, че някой се опитва да те убие. Едва не застрелях портиера. - Тя се усмихна. - Да беше видял лицето му.
- Това ще влезе в мемоарите ми - каза Хана. - Определено.
Хелена продължаваше да блъска с юмрук по портите на църквата.
- Трябва да ме пуснете! - изкрещя тя.
- Не знам какво ѝ става - добави Хана, - но е твърдо решена, признавам ѝ го.
- Вие двамата - изтърси Хелена и посочи вратата. - Млъквайте и ми помогнете да намеря начин да вляза!Не съм луда. Трябва да намерите начин да вляза в една от тези три църкви, свързани са една с друга.
Чад и Хана се спогледаха.
- Ти тръгни натам - каза Чад; изведнъж тонът ѝ бе станал напрегнат. - Ние ще тръгнем натам. Ако намериш отворена врата, върни се и ни вземи. Ясно?