Накрая стигна северното картечно гнездо и се надигна от калната тиня като алигатор, шибан от дъжда.
Стената от чували беше точно пред него.
Уилсън извади меча от ножницата и провери остротата му. Спря за момент, за да се овладее. Трябваше да приложи всичко научено, ако иска да оцелее през следващите секунди. Бъдещето на човечеството зависеше от това дали ще влезе в тройната църква и ще намери Куба на инките.
Пое последен дълбок дъх и усети как силата му се натрупва в него. Време беше да бъде безмилостен.
За момент в съзнанието му се появи образът на Свитъците от Мъртво море в стъклените витрини в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Негов дълг бе да успее и нямаше да спре пред нищо, за да го изпълни.
Скочи от позицията си, полетя напред, направи салто и се приземи в центъра на издигнатото гнездо. Времето сякаш забави хода си, докато мечът му разсече проливния дъжд и преряза гърлото на един войник, преди да се забие дълбоко в черепа на друг. Навсякъде се разхвърча кръв. Уилсън пусна меча и се извъртя да сграбчи третия войник за ушите и рязко да завърти главата му, счупвайки вратните прешлени.
Вдигна тежката картечница „Максим“ от триногата ѝ и я обърна към църквата. Оръжието се зареждаше от платнена лента с 500 патрона. Десетки войници вече идваха към него от почти всички посоки - умът на Писаро знаеше къде е.
Куршум избръмча покрай ухото му. Друг одраска бузата му.
От мрака полетяха стрели и се забиха в плът, когато покритите с наметала амазонки се хвърлиха в контраатака. Уилсън дръпна спусъка и отприщи истински ад от дулото. Южното картечно гнездо беше пометено, куршумите раздираха всичко пред него.
Димящи гилзи летяха във въздуха, докато Уилсън покосяваше войниците пред себе си. Навсякъде хвърчеше месо и кръв. Без да маха пръст от спусъка, той се завъртя към тримата войници, които се бяха втурнали към него с щикове напред. Огънят откъсна краката им и обезобразените им тела паднаха на мокрия калдъръм.
Амазонките се материализираха от мрака. Движенията им бяха великолепни и красиви. Във всички посоки полетяха стрели. Един войник беше улучен в окото, друг бе пронизан в корема. Когато наближиха, амазонките извадиха мечовете си и продължиха напред, посичайки всеки изпречил се на пътя им.
От гърмежите и дъжда Уилсън не можеше да чуе предсмъртните писъци, които несъмнено звучаха навсякъде около него. Трасиращи куршуми разсякоха тъмнината. От лявата му страна една амазонка бе наръгана с щик. Миг по-късно партньорката ѝ изскочи от мрака и мечът ѝ въздаде мъст.
Друга жена получи куршум в лицето.
Уилсън изскочи от гнездото с тежката картечница в ръце. Без да обръща внимание на профучаващите куршуми, той изкачи стъпалата към кедровите врати на катедралата. Войници го атакуваха от всички страни; амазонките се втурнаха да ги пресрещнат. Още една беше убита, докато защитаваше Уилсън, и кръвта ѝ плисна на земята. Уилсън изстреля унищожителен откос към един хвърлил се към него войник, после се обърна и стреля отново, убивайки друг.
Сонтане и Акла бяха от двете му страни, като опъваха лъковете си и пускаха стрела след стрела. Внушителните дървени врати вече се извисяваха пред него. Уилсън зае позиция, насочи картечницата към мястото, където предполагаше, че се намира заключващият механизъм, и дръпна спусъка.
Оранжеви пламъци забълваха от дулото и от могъщата врата се разлетяха трески.
Амазонките се стичаха с огромна скорост, правейки всичко по силите си да защитят Уилсън. Куршуми и стрели летяха хаотично във всички посоки. През цялото време дъждът продължаваше да се сипе свирепо от тъмното небе. Картечницата се сгорещяваше в ръцете на Уилсън. През пушека и парата той видя, че е пробил дупка в дървото.
Сонтане тъкмо опъваше лъка си, когато я улучи куршум. Ръцете и краката ѝ се стегнаха, докато отлетя назад към Уилсън и го събори. Той махна пръста си от спусъка, обърна се и видя един войник да насочва пушката си право към него. Край ухото му профуча стрела и се заби в гърдите на мъжа.
Акла дръпна Уилсън и го изправи на крака.
- Стреляй! - извика тя. Безжизненото тяло на Сонтане лежеше на калдъръма, изцъклените ѝ очи бяха отворени широко. Куршумът я беше улучил отстрани в главата и от дупката изтичаше кръв и мозък.
Всичко беше покрито с тела, кръв и вътрешности.
- Стреляй! - отново извика Акла. Уилсън дръпна спусъка и продължи да стреля по вратата. Акла изтегли меча си, като грабна и оръжието от бедрото на Сонтане. Още войници се нахвърлиха върху тях. С невероятната си ловкост Акла избягваше щиковете им и сечеше, клякаше, извърташе се и избягваше ударите.