Още от времето на самия Писаро иманярите претърсваха негостоприемните Анди с надеждата да открият изгубения град на инките. Защо изведнъж проваленият изследовател Хайръм Бингам стана толкова важен? Особено когато в Куско се случваха далеч по-важни неща. Хрумна му, че епископ Франсиско иска да го накара да се махне от града, за да може да контролира още по-здраво войниците му. Мразеше тези мисли, но все още се съмняваше, че Корсел Сантияна е убиецът на монсеньор Пера. Нямаше други доказателства освен увереността на епископ Франсиско, която дойде почти дванайсет часа след деянието, наред със заповедта да приковат горкия Корсел на кръста и да го провесят на стената на църквата. Колкото и да му се искаше да спре бруталния ритуал, Гонсалес не се намеси - и още не можеше да разбере защо. Това би означавало да се противопостави на волята на епископа, но независимо от това Гонсалес знаеше, че законът трябва да бъде над религията.
Скрит под качулката на пончото, капитан Гонсалес си пое дълбоко дъх. Не искаше никой - особено хората му - да долови очевидното му недоволство. Внимателно нагласи ремъка на рамото си. Карабината му се струваше два пъти по-тежка, откакто излязоха от Куско преди около осем часа.
- Трябва да се движим по-бързо - каза Гонсалес на лейтенанта.
- Хората вървят с цялата бързина, на която са способни - отвърна Капос, след като погледна през рамо. - Ако ги натиснем още повече сега, накрая ще се влачат.
Беше се наложило да предложи на Капос и войниците двойно заплащане, за да ги накара да оставят семействата си и да тръгнат в нощта в такова лошо време. Единственият, който не получаваше допълнително пари за експедицията, беше самият Гонсалес, но той бе решил, че след като се върне, ще си вземе няколко дни отпуска като компенсация за това екстремно и нежелано пътуване.
Капитан Гонсалес имаше опасения спрямо епископ Франсиско; външният вид и поведението на свещеника, макар и привидно спокойни, бяха силно тревожещи. В очите му имаше нещо, което Гонсалес не бе виждал през близо четиресетте си години на този свят - колкото и да му се искаше, не можеше да отрече червеното пламъче в зениците на епископа. Гледката бе нечестива, нямаше съмнение в това. Наред с това и онази стряскаща и необичайна предвидливост на свещеника - той знаеше неща и отправяше трудни за разбиране заплахи, сякаш можеше да вижда в бъдещето и знаеше какво ще се случи и защо.
Само мисълта за проблясващите очи на епископа предизвикваше физическа болка у Гонсалес и той откри, че се мръщи в най-необичайни моменти. Трудно можеше да опише симптомите дори на себе си. Гадното усещане, което стискаше главата и гърдите му, сякаш е попаднал между яки въжета, които продължаваха да се увиват и затягат все повече. Стомахът му сякаш се беше свил на топка - същото чувство бе изпитал като момче, когато му казаха, че дядо му е умрял. Как беше възможно външният вид на свещеника да предизвика подобна реакция? Именно болката беше накарала Гонсалес да остави семейството си и да излезе в дъжда и мрака на студената нощ, а не лоялността му към Църквата или военната униформа на гърба му.
Състоянието му подхранваше интересна реакция, за която си даваше много добре сметка - когато най-сетне настигне Хайръм Бингам и белия чужденец Уилсън Даулинг, Гонсалес възнамеряваше да излее яростта си върху тях. Студените мокри дрехи полепваха по кожата му; Капитанът нагласи пушката и за пореден път си представи как забива приклада на оръжието в лицето на онзи Уилсън Даулинг. Именно загадъчният чужденец беше причината да е тук. Капитанът по принцип не си падаше по насилието, но в този случай възнамеряваше да получи възмездие за положението, в което го бе поставил Даулинг. Таеше в себе си напразната надежда, че след като изпълни задачата си, мистериозната болка, сковаваща тялото му, най-сетне ще изчезне.
Планинските водачи водеха Гонсалес и хората му внимателно по коварната стръмна пътека. Поне трима от войниците му паднаха по задник в калта, но Гонсалес не се трогна.
- Мислете за допълнителните пари! - извика им той.
Някъде в далечината бучеше придошла река. Звукът означаваше, че приближават планините и бараката край железопътната линия, в която Бингам и Даулинг трябваше да прекарат нощта - епископ Франсиско бе предсказал, че чужденците ще се крият именно там. Ако не бяха в бараката, Гонсалес щеше да е изиграл ролята си и войниците щяха да са свидетели на усилията му да изпълни заповедта на епископа. Така или иначе, той и хората му скоро щяха да тръгнат обратно към дома.