Според Пабло железопътната линия била построена в самото начало на миналия век. Във видението ѝ бараката беше съвсем нова. Съдейки по дрехите на Уилсън, консервите, навитите ръчно цигари и пушката „Спрингфийлд“, случката се развиваше преди доста време. Уилсън със сигурност отново бе пътувал в миналото. По външния му вид си личеше, че е видял и преживял много от последния път, когато бяха заедно. Струваше ѝ се странно очевидно, че е страдал, но не можеше да бъде сигурна в нищо отвъд това.
„Чудно ми е дали и аз му липсвам толкова, колкото той на мен“ - помисли си тя.
Кимна на себе си. Решението ѝ да дойде в Перу вече беше оправдано. Повечето хора биха се усъмнили в здравия си разум, ако получат виденията, които бяха изпълнили съзнанието ѝ в бараката, но Хелена не изпитваше подобни съмнения. Тя знаеше, че Уилсън не е обикновен човек и че връзката ѝ с него е един вид съдба.
Уилсън неведнъж ѝ бе казвал, че цялото време съществува едновременно. Беше използвал термина „холографска вселена“, за да ѝ го обясни. „При формирането на космоса, милисекунда след Големия взрив, когато се появили всички неща, във вселената била изхвърлена паяжина от много мощни енергийни тръби, нареченикосмически струни. Именно тяхната енергия е ядрото на всяко измерение. Космическите струни позволяват съществуването на четвъртото измерение, а също и пътуването във времето.“
Между Хелена и Уилсън имаше връзка, която трудно можеше да се проумее. За щастие световете на двамата се бяха преплели отново въпреки очевидната бариера на времето. Тя беше свързана с него и за това трябваше да има някаква причина. Ако можеше да събере късчетата информация, сигурно щеше да започне да разбира защо е тук и каква е ролята ѝ. Със сигурност беше свързано с Мачу Пикчу и Храма на слънцето. Хелена отново си помисли за съня, който я бе накарал да дойде в Перу. Тя гледаше към някаква тъмна пещера под характерна кула, към необикновен триъгълен вход. Ярките слънчеви лъчи светеха в лицето ѝ и почти я заслепяваха. Присви очи само при мисълта за тях.
„Той отива в Мачу Пикчу.“ Сигурна беше. Бръкна в чантата, извади айпада си, плъзна пръст по екрана и въведе паролата си. Устройството оживя в наситени цветове и на екрана се появи Стоунхендж със зимното слънце на заден план - сноповете светлина преминаваха през изправените камъни. Без да обръща внимание на изображението, Хелена натисна иконата на библиотеката. Беше купила книгата „Изгубеният град на инките“, разказваща за откриването на Мачу Пикчу.
Когато корицата се появи на екрана, Хелена рязко си пое дъх. Гледаше снимка на мъжа, с когото пътуваше Уилсън. Хайръм Бингам, прочутият откривател на Мачу Пикчу!
Започна да се смее вътрешно. „Не мога да повярвам!“ Погледна в почуда тавана.
Хайръм Бингам бе пътувал из Андите в началото на миналия век, което означаваше, че видението на Хелена се отнасяше за време преди около сто години. Намирането на Мачу Пикчу беше едно от най-големите археологически открития в началото на XX век. Загледана в образа на Хайръм Бингам на екрана, Хелена се изпълни с дълбоката увереност, че Уилсън е бил с него.
Внезапно в периферното ѝ зрение се появи нечий и ръст.
- Това е снимка на Хайръм Бингам - обяви глас с приятен акцент на образован човек. - Дори са кръстили влака на него.
Хелена вдигна очи и видя внушителен мъж, застанал до масата ѝ. Беше в средата на петдесетте, очевидно богат, ако можеше да се съди по костюма му, с добре поддържани нокти и доста голяма обиколка на кръста. Посивяващата му коса бе пригладена назад с гел, зъбите му бяха прави и бели. Черният костюм бе на тънки кремави райета. Кремавата вратовръзка го допълваше идеално. Хелена бе забелязала мъжа по-рано с кокаиновата група в предната част на вагона. Той очевидно беше най-важният от тях, защото щом заговореше, останалите сякаш поглъщаха всяка негова дума.
Хелена посочи слушалките си и се престори, че не може да го чуе заради музиката.
- Хайръм Бингам е бил първият бял човек, открил Мачу Пикчу - продължи господинът, сякаш знаеше, че тя го чува. - Но нещата са по-сложни...
Чад стана от мястото си да отведе неканения гост, но той спокойно ѝ даде знак да спре, за да може да завърши.
- Ще видите, че други хора са откривали Мачу Пикчу преди него. Но никой не им го е признавал, защото са били метиси. Испанците и индианците също са хора, не мислите ли?
Хелена се принуди да се усмихне любезно.
- Името ми е дон Ерависто, сеньорита. Тук съм с бизнес партньорите си. - Той погледна към предната част на вагона и щракна с пръсти. Пиенето и смехът спряха моментално. - Боя се, че вдигнахме твърде много шум и това ви разстрои. Бих искал да ви компенсирам.